През IV хилядолетие пр.н.е., преди около шест хиляди години, северният бряг на Персийския залив е бил с около 240 километра по̀ на северозапад от днес. В близост до този древен бряг имало три селища – Гирсу, Лагаш и Нигин, които заедно съставлявали голям град-държава, известен още като Лагаш.
През 1953 г. учените дешифрирали надписа върху камъка и разбрали къде се намира централното селище, самият Лагаш – сега това е археологическият обект Тел ал-Хиба. През последните години той се изучава от археолози и антрополози от Университета в Пенсилвания (САЩ).
Наскоро учените извършиха дистанционно наблюдение на града и изясниха, че той стои на много острови и е разделен на четири части, едната от които е култова, още две са занаятчийски и земеделски, а жителите на четвъртата най-вероятно се занимавали с риболов.
Лагаш на картата на съвременен Ирак. Преди пет хиляди години крайбрежието на Персийския залив било много по-близо до него. Снимка: Lagash Archaeological Project
След дистанционното наблюдение започнали разкопките. В процеса станало ясно, че Лагаш обхваща площ от около 450 хектара и това го прави един от най-големите археологически обекти в Южна Месопотамия. Под земята се крият свидетелства, които ще направят възможно реконструирането на живота на обикновените хора през така наречения Ранен династичен период (от 2900 до 2300 г. пр.н.е.), когато възникват първите големи градове в света.
В южната част на участъка археолозите са открили ясни свидетелства за производство на керамика – основно това били типични отпадъци от такова производство. Открити са шест керамични пещи с овални ями, изработени от печени глинени тухли. Горните части не са се запазили, но изследователите предполагат, че най-вероятно са били куполообразни. По време на по-нататъшната работа археолозите открили още пет пещи.
Според учените плътността на пещите показва значително производство на керамика в Лагаш, но изобщо не е ясно как е било организирано то. Проблемът е, че пещите са по-добре запазени от околните антични сгради. И това не е изненадващо, защото те били закалени от огъня.
Откритата керамична работилница Снимка: Lagash Archaeological Project
Повечето от улиците, алеите и сградите очевидно предхождат пещите и хилядолетия дъжд, наводнения и вятър са ги оставили в състояние, което не позволява датиране. Но последните работи показват, че поне една улица и работно място съвпадат във времето с една от пещите.
„Открихме две правоъгълни ями, които, изглежда, са били използвани в различни етапи от производството на керамика – казва ръководителят на разкопките Холи Питман. – Една от тях съдържаше чиста червена глина, която има идеални пластични свойства и се използва и до днес. В другата имаше едрозърнест жълто-зелен пясък, който служи за закаляване.“
До тези ями археолозите са разчистили площадка, на която някога е имало пейки и маса – вероятно мястото, където са работили керамиците. Наблизо изследователите открили нещо, което прилича на жилищна сграда. Тя се състои от кухня (открити са глинени съдове и капаци от такива, купи с остатъци от храна и точило на пода), както и няколко жилищни помещения и тоалетна. Учените смятат, че пещта е принадлежала на семейство, живяло в този дом – тоест става дума за семейно производство на керамика.
Най-близкият изкоп показва механата с глинен хладилник, наречен „зеер“, пещ и пейки. Снимка: Lagash Archaeological Project
Но за най-удивителната находка археолозите смятат обект, който те определили като механа, заведение за обществено хранене. То се състои от няколко помещения и открита площ: нещо като лятна веранда. Помещенията били грубо разделени на зала за посетители (там са останали следи от дълги маси и пейки), кухня и килери, където се съхранявали провизиите.
В кухнята са се съхранили печка, глинени съдове с остатъци от храна, а в килерите – съдове за съхранение. Много интересна находка е така нареченият зеер, древен хладилен уред. Състои се от два глинени съда.
Външният е порест, а вътрешният е закалена в пещ, така че стените му да не пропускат вода. Празнината между съдовете се запълвала с мокър пясък, който с потока въздух отвеждал топлината от вътрешния съд и тя се изпарявала през порестия външен.
Предварителната датировка на това шумерско заведение е приблизително 2700 г. пр.н.е. Древните шумери, след като приключвали работния си ден, са идвали в тази механа, за да се подкрепят и да чуят градските новини. Трябва да се каже, че за пет хиляди години някои човешки навици не са се променили много.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Как е устроена Вселената: версия на шумерите, на която е трудно да не се възхитим
