Пещерата, където са открити изображения, за разлика от всичко известно досега, е открита от учените много отдавна. Но чак сега станало възможно да се „види“ нейният богато украсен таван – с помощта на не съвсем археологическо оборудване.
През 1998 г. в Алабама археолозите откриват пещера няколко фрагмента от керамика, както и въглени, подходящи за радиовъглеродно датиране. Керамиката се оказва подобна на образци от уудлендския период (от около 1000 г. пр.н.е. до 1000 г. от н.е.). Радиовъглеродният анализ дава две дати за две групи образци: оказва се, че пещерата е гарантирано посещавана през 133-433 и 660-949 г. от н.е.
Група учени, ръководени от Ян Симек от Университета на Тенеси (САЩ), са изследвали тавана на тази пещера: трябва да се каже, че е той е много нисък - от 60 сантиметра до 1,25 метра. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Antiquity.
Самата пещера 19 в Алабама (на археологическите обекти понякога се дават номера вместо собствени имена, за да се запази тяхното местоположение в тайна) е огромна. В нея има както вертикални галерии, характерни за карстовите пещери, така и галерии с нисък таван.
На тавана на точно такава галерия с площ 20 на 25 метра учените са открили най-големите северноамерикански скални рисунки, известни днес. Досега не им обръщали внимание, защото се различават трудно: за това трябва да се легне на пода. Симек е приложил метода на фотограметрията, който отдавна е познат и широко използван за приложни цели, но не и в археологията.
Малко преди да бъдат направени рисунките, върху тавана на пещерата се е образувал тънък слой глина - вероятно остатък от голям кален поток. Именно в този слой се намират рисунките. Сега е трудно да се каже дали древните художници са използвали някакви инструменти, или са рисували с върха на пръстите си.
Специфичният микроклимат на пещерата не само осигурява "платно" за скалните картини, но и ги запазва: глиненият слой се е съхранил от окисление, предизвиквано от кондензацията на влага.
Какво са нарисували жителите на предколумбова Америка? Хора и животни. На тавана изображението на гърмяща змия с дължина около три метра е напълно различимо - смята се, че тя е била свещено животно сред редица коренни народи от югоизточната част на съвременните Съединени щати.
Учените са описали петте най-големи рисунки. Освен гърмящата змия на тавана има човешки фигури и сложна шарка. Две от антропоморфните фигури са малко по-дълги от 1,8 метра, друга е малко по-дълга от 90 сантиметра. Тези хора, изглежда, са облечени в церемониални дрехи и извършват някакъв вид ритуали.
Jan Simek et al.
Изследователите предполагат, че някои от антропоморфните фигури изобразяват не хора, а призраци, а целият комплекс от рисунки е посветен на света на духовете. Все още не е възможно да се провери тази хипотеза.
Симек смята, че използването на фотограметрия за изследване на пещери със следи от човешко обитаване ще направи възможно намирането на повече подобни рисунки. И тогава вече ще може да се говори за система от идеи, а не за работата на един човек (или група художници).
Хипотезата на Симек за обекта на изображението (отвъдния свят) се подкрепя от мястото, избрано за рисунките. Галерията, в която са открити, се намира в тъмната зона на пещерата, тоест слънчевата светлина не достига дотам. Древните художници са рисували картините си на светлината от факли, направени от арундинария (или американски бамбук). Всъщност според останките от факла е определена една от датите за посещение на пещерата.
Освен това практически всички народи от предколумбова Северна Америка (и живеещите на територията на съвременните САЩ и на територията на Мезоамерика) са смятали пещерите за проход към царството на мъртвите.
Късният уудлендски период, към който, изглежда, се отнасят рисунките, се характеризира с това, че населението на източната част от Северна Америка започва да се разпространява на все повече площи, макар и да не се увеличава много по численост. Това води до изолацията на племената, които преди това поддържат културни и търговски връзки.
В резултат някои елементи от материалната култура на различните народи се оказали напълно уникални: например, някои се справяли без лъкове и стрели, въпреки че разпространението на тези оръжия било изключително широко.
Доколко такива народи са могли да запазят общи културни и религиозни идеи, е въпрос на бъдещи изследвания.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Саркофаг с телохранител на император Диоклециан е открит в Турция
