Експерти от Британския музей може да са разрешили археологическа мистерия, след като открили храм, в който Александър Велики може да е бил провъзгласен за божество.
Археолози, работещи в древния град Гирсу в Южен Ирак, са открили шумерски храм на 4000 години – толкова стар, че по-късните изключително загадъчни гръцки надписи, открити на мястото, нямат исторически смисъл, пише The Telegraph.
Учените от Британския музей сега вярват, че на мястото е имало гръцки храм, вероятно поръчан от самия Александър Велики в чест на древните богове и собствения му божествен статус. Ако теорията на изследователите е вярна, това може да е било едно от последните действия на завоевателя преди смъртта му на 32-годишна възраст.
ОЩЕ: Кой е учителят на Александър Македонски?
Откриването на храма също предполага, че съвременниците на Александър са знаели за предишния 4000-годишен храм, който е бил изоставен от хилядолетия.
"Наистина е умопомрачително. Нашите открития поставят по-късния храм във времето на Александър", казва археологът д-р Себастиен Рей от Британския музей.
"Намерихме приношения, които се правят след битка, фигури на войници и кавалеристи. Има шанс, никога няма да не разберем със сигурност, че [Александър Македонски] е дошъл тук, когато се е върнал във Вавилон, точно преди да умре", продължава изследователят.
Гирсу вероятно е бил обитаван от 5000 г. пр.н.е. и до III хилядолетие пр.н.е. е бил град, свещен за шумерите, първата цивилизация в света, като дом на техния бог воин Нингирсу. Снимка: British Museum
Мястото, което се разкопава от проекта Гирсу на Британския музей, е изоставено през 1750 г. пр.н.е., повече от 1000 години преди да се роди Александър Македонски. Това е било установено, когато Гирсу е открит през XIX век при разкопки на френски археолози, които също са открили много по-късен гръцки материал, смесен с по-старите шумерски статуи, създавайки хронологична главоблъсканица.
Изглеждало, че на мястото може да е била изградена гръцка структура, но учените не открили никакви улики освен плоча на арамейски и гръцки с надписа „Adad-nadin-aḫḫe“, което означава „дарител на двамата братя“.
Експедицията на Британския музей може да е разрешила тази мистерия, след като е открила сребърна драхма, изсечена от хората на Александър през 330-те години пр.н.е., веднага след като Александър Велики побеждава персите.
ОЩЕ: Гръцка куртизанка придружавала армията на Александър Македонски
Те също така открили олтар и фигурки, които обикновено са били оставяни в гръцките храмове като дарения, включително монетата, което предполага, че това е било място за поклонение.
Тези приношения били под формата на теракотени кавалеристи, подобни на тези в придружаващата кавалерия, които формирали личната охрана на Александър. Това предполага, че всеки, който е оставил оброчни приноси там, е бил изключително близък на командира, ако не и на самия генерал.
Александър бил обсебен от митичните силни мъже и в Египет се обявил за Син на Зевс, като по този начин станал брат на своя герой Херкулес. Херкулес има прилики с много по-древната фигура на Нингирсу, включително извършването на Дванадесетте подвига.
Реконструкция на елинистичния храм на Херкулес/Нингирсу. Изображение: British Museum
Д-р Рей вярва, че Александър Македонски може да е разпитвал хората от Месопотамия кой е техният еквивалент на Херкулес и да е разбрал, че това е Нингирсу, което прави генерала брат на това смесено гръцко и шумерско божество.
Ако след това е потърсил свещено място, за да го почете, онези, които са познавали Гирсу като дом на бога, биха го насочили там.
Загадъчният надпис „дарител на двамата братя“, смята д-р Рей, се отнася до предполагаемия баща на Александър – Зевс, който е дал на света както пълководеца, така и братята му Херкулес и Нингирсу.
ОЩЕ: Какво трябва да знаете за Александър Махедонски и неговата мистериозна смърт
Фактът, че местните хора са знаели, че Гирсу, който е бил изоставен преди повече от 1000 години, е бил домът на бог Нингирсу, предполага „дълбока културна памет“, казва д-р Рей.
Археологът смята, че има вероятност по-късният елинистичен храм, изграден върху по-старото свещено място, да е основан, когато Александър е преминал през Гирсу на връщане от кампания в Индия, поход, който се е състоял точно преди смъртта му през 323 пр.н.е.
„Това място почита Зевс и двама негови божествени синове. Синовете са Херкулес и Александър. Това предполагат тези открития“, заключава д-р Рей.
