Ремонтни работници в мексиканския град Масатлан случайно откриха древни човешки останки. Работата им била прекратена, за да могат служителите на Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) да извършат археологически разкопки.
Според археолога Виктор Хоел Сантос Рамирес, координатор на спасителните работи, районът представлява естествен хълм близо до устието на река Ел Куелите. В предиспански времена хората се заселили там, за да могат, от една страна, да живеят близо до реката и да използват нейните ресурси, а от друга – да избегнат сезонни наводнения.
Част от повърхността на хълма била покрита с натрошени черупки, но под този импровизиран „под“ имало човешко погребение. То определено е необичайно.
Да започнем с това, че археолозите са открили останките само на един човек – тоест това не е гробище, не е място за редовни погребения. В същото време в погребението са открити три фрагментирани керамични съда с доста фина изработка и лула за пушене. Съхранението на човешките останки е много лошо поради местните климатични условия.
Масатлан е основан от испанците през 1531 г., десет години след падането на Теночтитлан. Разкопки в града показват, че тази местност е била населена още преди европейците. Редица открити погребения сочат, че местните жители на тези места са се придържали към един и същи ритуал: погребвали починалите в големи съдове.
Не е напълно ясно защо мексиканските археолози приписват тази находка на културата на Ацтатлан: подобна керамика се намира на много места в Мезоамерика до територията на съвременна Коста Рика. Снимка: INAH
Новооткритото погребение силно се откроява от местната погребална традиция. Мексикански археолози предполагат, че са открили гробница на представител на културата Ацтатлан*, човек от Ацтлан – митичната родина на ацтеките.
Като цяло днес няма доказателства, че Ацтлан някога някъде е съществувал, освен митове. В научната общност той се възприема като нещо средно между Атлантида и Камелот, но го търсят с неугасваща упоритост, включително и по политически съображения.
Учените са съгласни, че ацтеките са обикаляли Северна Америка дълго време, преди да основат Теночтитлан през 1325 г. Приблизително към същото време се отнася възникването на легендата за Ацтлан. Митовете не съдържат точни указания къде е бил той. Знае се само, че той е бил на север от Теночтитлан.
Описанието също е доста оскъдно: малък остров в езеро, обитавано от чапли. Въз основа на тези оскъдни маркери в края на XIX век мексиканските историци обявяват, че Ацтлан се намира на Мекскалтитан, малък остров в мангровите блата. Местните жители (сега те са по-малко от две хиляди души) са открили известно количество предколумбова керамика, но никой не е провеждал сериозни археологически разкопки там. Съответно и това предположение не е получило научно одобрение.
Изходът на ацтеките от Ацтлан, рисунка от Кодекс Ботурини от неизвестен ацтекски автор. Public Domain
Век по-късно въпросът за местоположението на прародината на ацтеките изведнъж отново става актуален. Това се дължи на нарастващия брой мексикански мигранти в САЩ. Не е съвсем ясно на кого първи е дошла идеята да се търсят в САЩ корените на културата на ацтеките. Но който търси, намира.
В каньона Сего в американския щат Юта са открити петроглифи. Те са разделени на три групи и се отнасят към три различни индиански култури. Изображенията в едната група са смятани от някои изследователи за подобни на изображенията, издълбани върху Камъка на Слънцето – базалтов диск, върху който схематично е изобразена ацтекската космогония.
А на остров Антилопа, в средата на Голямото солено езеро в същия щат, са открити седем пещери. И това съвпада с друга (вероятно по-ранна) легенда за прародината на ацтеките – за Чикомосток, който се състои от седем пещери.
Разбира се, нищо от това не доказва, че Ацтлан се е намирал в Юта. Въпреки че самите ацтеки в своите номадски години може да са били там и дори да са живели известно време. Но научните доказателства рядко имат значение в идеологическата борба. А при нея положението е такова, че онези, които вчера са били нелегални мигранти без документи, днес се самоопределят като коренно население на Юта.
Макар че все още не е ясно на какво основание мексиканските археолози приписват намереното погребение към културата Ацтатлан, то все пак представлява голям интерес. Остава да се надяваме, че фактите, а не легендите ще станат основа за крайните заключения на учените.
*Ацтатлан се смята за културна и търговска мрежа в Мезоамерика, простираща се от южната граница на Сонора до щата Колима и планинските райони. Има известно объркване относно това дали Ацтатлан представлява митичния Ацтлан. "Ацтатлан" се използва за научни изследвания на конкретната култура, а "Ацтлан" – като митичната родина на ацтеките.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Таен тунел е открит под 3000-годишен храм-пирамида в Перу (ВИДЕО)
