Археолози от Университета в Манчестър (Великобритания) са започнали разкопки на неолитна гробница, чиято възраст е най-малко пет хиляди години. Това е така нареченият Артуров камък (всъщност там има много камъни).
Гробницата е съставена от девет вертикално разположени камъка, върху които има каменна плоча с тегло поне 25 тона. Предишни разкопки, проведени извън паметника, са показали, че гробницата е част от голям неолитен комплекс, който се простира на юг от него. И изначално това не е било каменно съоръжение.
Съдейки по всичко, първоначално това е била дълга могила, ориентирана на югозапад, заобиколена от дървени стълбове. След като могилата се срутила, местните жители от епохата на неолита направили по-широка алея от стълбове, издълбали скални камери и поставили вертикални камъни с каменен „покрив“. Този път стълбовете били обърнати на югоизток.
Разбира се, веднага идва наум сравнението със Стоунхендж или комплекса Дарингтън Уолс. Тоест не просто гробница, както се смяташе дълго време, а свещено място, където хората са идвали да извършват ритуали или празници, място, което е запазило своето значение в продължение на векове.
Югозападната част на Англия като цяло е богата на неолитни паметници. При разкопки на района около така наречения Артуров камък (на заглавната снимка) вече са открити непълни човешки останки, кремъчни люспи, върхове на стрели и керамика.
Възниква въпросът: защо този камък (десет камъка) се свързва с името на крал Артур? Този митичен крал е живял (ако е живял) не преди пет хиляди години. Това име е дадено на това място в народната устна традиция, но и до днес то се използва активно във Великобритания. Има няколко хипотези за произхода на името.
Кога е роден Исус; реален ли е крал Артур? Неразгаданите исторически мистерии
Трябва да се има предвид, че за краля от Камелот ние знаем не от най-надеждните източници. Повечето от тях са устни традиции. Освен това има версии на живота на Артур, които сериозно си противоречат. Най-пълният цикъл от хроники за Артур е събран, както се смята днес, от сър Томас Малори. Неговата „Книга за крал Артур и неговите доблестни рицари от Кръглата маса“ е публикувана (под заглавието „Смъртта на Артур“) през 1485 г. от английския печатар Уилям Какстън.
Малори съставя нещо като енциклопедия на Артур: той събира всичко, което открива в писмени източници и чува в устни преразкази на легенди. В резултат на това е невъзможно достоверно да се твърди нещо въз основа на неговия труд.
Какво може да се каже относително точно? През V-VI век в западната част на Британия живял дук (военен водач) на бритите на име Артур. Първоизточникът, който разказва за делата му сравнително широко, е "История на бритите" на уелския историк Нений (живял в края на VIII – началото на IX век). Уви, работата му не се отличава с достоверност: авторът говори за дракони и феи, но се обърква с географията.
През XII век британският свещеник Галфрид Монмутски пише „Пророчествата на Мерлин“, които се опитва да представи за автентични текстове на магьосника (да, създателите на Велесовата книга не са пионери). Измамата не успява, както пише Уилям от Нюбърг през същия XII век: според него Галфрид е събрал фрагменти от Нений и щедро ги е смесил със собствените си фантазии.
Като цяло нямаме история на Артур, но Артуровият камък съществува. Според една от версиите (изложена от Галфрид Монмутски) на това място Артур се е сражавал с великан, който направил кървав и полов хаос в областта. Когато гигантът паднал, лактите му оставили огромни отпечатъци в земята – най-вероятно това са останките от ров, който през неолита е заобикалял цялото съоръжение.
Известни личности, които може би никога не са съществували
Друга легенда разказва, че на тези места, "при големите камъни", Артур се биел с племенника си Мордред. Мордред загива в тази битка, но преди това смъртно ранява чичо си, който в резултат отива в Авалон. Впрочем в някои версии на легендата Мордред е син, а не племенник на краля.
Ланселот и Гуиневир на гроба на крал Артур. Dante Gabriel Rossetti / Public Domain
И накрая, най-жизнеутвърждаващата и магична версия за произхода на името. Легендата разказва, че веднъж Артър, тръгвайки към поредното бойно поле, намира камъче в ботуша си и го хвърля настрани, след което то се уголемило от „гордост, че самият крал го е докоснал“.
Легендите за крал Артур се разпространяват повсеместно през XII и XIII век под формата на ръкописи за богатите хора и устни истории за широките слоеве от населението. Въпреки че ранните разкази подчертават силата на Артур в бой и умението му да изгради държава, тези истории в крайна сметка стават част от средновековната романтична традиция – един вид копнеж по времената на морал, рицарство и праведност.
Нека добавим, че Артуровият камък е станал прототип на Каменната маса от книгата „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, първата част от „Хрониките на Нарния“ на Клайв Стейпълс Луис.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Първите крале на Англия били ирландски келти
