Виждали ли сте риба да плува, докато сте си мислели, че дългите тънки кости на гръбната й перка изглеждат малко, само малко, като пръсти? Или виждали ли сте саламандър, на който му пораства отново опашка след сблъсък с хищник? Чудили ли сте се защо и ние не можем да регенерираме крайниците си? Учените обаче всеки ден научават все повече за гените, които формират животинските мусколно-скелетни системи и така разкриват все повече отговори за това как нашите крайници са се развили. И съответно, как един ден биха могли да се регенерират.
Например, отдавна се знае, че има прилики между човешките кости на ръката и тези в гръбната перка на рибите. Учените смятаха, че тънките, наподобяващи пръсти костици в перката са били загубени от нашия общ прародител.
Сега ново изследване на Университета в Чикаго заключи, че еволюционна връзка между перките при рибите и ръцете при бозайниците действително съществува. Експертите са елиминирали определени Хокс гени, определящи сегменти от идентичността на тялото, от геномите на риба-зебра и мишка. Мутацията довела до това крайник на мишката да е без пръсти, а перката на рибата-зебра да е с чувствително редуциран брой кости.
Ким Купър - биолог от Университета в Калифорния и Сан Диего, заявява, че изследването показва как гени, които формират дългите кости на перката при рибите, могат да бъдат пренасочени да изграждат ръце.
"Ако го гледате като строеж на сграда, вместо да купите всички материали за изграждането на една ръка, можете да отидете до "вторичните суровини" и да вземете информацията, чрез която рибите изграждат ръка чрез подобен процес", заявява той, цитиран от Global Post.
Новите открития карат учените да търсят още по-настървено отговор на въпроса ако останалите животни могат да възстановяват крайниците си, защо хората да не могат.
Д-р Дейвид Гардинър, професор по клетъчна биология, търси разрешение на тази загадка с ашолотъла - рядък мексикански саламандър, който често бива изследван заради способността си за регенерация.
"Когато погледнем към всички животни и растения на Земята, те са еволюирали в продължение на стотици милиони години. Тези експерименти са продължавали. Виждаш ашолотъла и ти става ясно, че механизмите за регенерация ги има и тези огранизми са открили начина да ги отключат и използват. Така че отговорът се крие в това да експериментираме с отделни сегменти и да открием какви са правилните стъпки. И когато разберем какви са стъпките, ще можем да го приложим и при хората", споделя Гардинър.
Ашолотлите могат не просто да се регенерират, те са способни да развият дори допълнителни крайници - като например трета ръка. Когато на рана се "присажда" кожа от друга област от ръката на ашолотъла с различна позиционна стойност, новите съседни клетки на раната и присадката "запълват" това, което нормално би се намирало между тях - като например ръка.
Това, което учените не знаят, е защо човешките клетки не са способни на подобен тип регенерация. Според Гардинър нашите клетки вече притежават нужната информация за регенериране, но по някаква причина не я използват.
"Хокс гените, например, са много стабилни. Те са много позиционно изразени при хората. Така че вероятно информацията е налична. Аз лично смятам, че е много трудно да се направи разграничението между стимулацията и "невъздържането". Затова продължаваме да разсъждаваме върху въпроса защо хората не могат да се регенерират. Другата възможност е да се регенерираме, но това да се потиска... Просто защото е невероятно - има толкова много регенерация в животинския свят", заявява Гардинър.
Купър добавя, че от еволюционна гледна точка възможността си струва да се изследва. "Защото ако погледнете еволюцията на регенерацията, знаем, че тя е нещо, което видовете, които я нямат, са загубили, а не нещо, с което видовете, които я имат, като ашолотъла, са специални", заявява той.
