Целта през последните две години на здравното министерство беше да се мине от търговия към медицина. Затова структурата на системата трябва да е насочена към пациента и спиране на теча на пари от НЗОК. Така бившият здравен министър и лице на кампанията на „Реформаторския блок – Глас народен” Петър Москов представи своята позиция в дебат с представители на ГЕРБ, БСП и ДПС относно реформата в здравеопазването
Още: Проф. Андрей Чорбанов: При вейповете пристрастяването става изключително бързо
Още: Лечение на парче и без информация за родителите: Ужасното състояние на детското здравеопазване у нас
37% е разходът за лекарства в България от джоба на потребителя, а средното ниво в ЕС е над 10% по-ниско – необходима е промяна в харченето на пари, беше тезата на проф. Георги Михайлов от БСП. Хасан Адемов пък поиска да се промени „командно-административния подход” и да има договорно начало между държавата и различните съсловни организации. А Даниела Дариткова от ГЕРБ подчерта, че е необходим широк политически конесенсус за коригиране на системата.
Контрол на течовете в системата
Отменихме даренията в болниците, отменихме таксата за доплащане за придружител на деца до 7 години и инвалиди, въведохме апратура за лъчелечение, посочи Москов какво е свършил като здравен министър.
Още: 27 жени са потърсили помощ в "Пирогов" след поставяне на ботулинов токсин
Още: Бившият образователен министър оглави институт, който сам е създал
Някои клинични пътеки са хиперфинансирани, други са недооценени – трябва да се работи в такава посока, заяви проф. Михайлов. Той даде пример с онкологичните пътеки – реимбусирането позволява на болниците нищо да не влагат, а в последните години имало ръст на откритите нови онкоболници. Даниела Дариткова се съгласи с тази оценка, като подчерта, че клиничните пътеки са довели до изкривяване, защото неостойностените пътеки отблъскват младите лекари.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: ВАС с важно решение за Националната здравноинформационна система
Още: Кабинетът смени председателя на надзорния съвет на НЗОК
Всяка година парите за здраве се увеличават, макар и с малко – защо тогава растат дълговете на болниците, попита Адемов специално Москов. Бившият здравен министър отвърна, че текущите разходи са по-малки от приходите, но остават старите задължения, които „тежат като воденичен камък”. Държавата трябва да има функцията на собственик във всички сфери от обществен интерес – да нямат търговски характер болниците, а „инфраструктурата” да се покрива държавно, заяви Петър Москов. Той и Адемов се скараха дали има или няма планиране в бюджета на НЗОК.
Спешна помощ
Преди две години в София имаше 13 екипа в „Спешна помощ”, сега са двойно повече – между 23 и 27 екипа, с 50% увеличение на възнаграждението на работещите там. Това беше благодарение на усилията на управляващите през последните две години. Изготвихме критерии за обучение на парамедици, сега 89 се обучават за такива. За пръв път напускащите „Спешна помощ” са по-малко от постъпващите, заяви Петър Москов пред Нова телевизия.
Още: Управляващите стартираха избор и на нов управител на НЗОК
Още: Безплатни консултации с известен турски специалист по очни болести в София
Политиката на ГЕРБ за „гарантирана Спешна помощ” залага на европейски пари. Има осигурени 163 млн. лева, с които тази реформа може да се случи, каза Дариткова в подкрепа на Москов.
Дори и да ги има тези екипи, за които говори д-р Москов, въпросът е дали те са логистично осигурени, коментира Хасан Адемов. Той заяви, че работещите в „Спешна помощ” трябва да имат по-лесен достъп до обучение и затова служебното правителство стартирало по проект за 7 млн. лева.
Георги Михайлов пък припомни случая с починалото 11-годишно момиченце, когато линейка дошла от Сточна гара, а можело да дойде от „Пирогов” или от ВМА. Трябва да има децентрализация, смята той.
Лекарствената политика
Над 270 млн. лева останаха в НЗОК след 2015-2016 година – иначе тези пари отиваха като печалба на фармацевтичните компании, подчерта Петър Москов. Той посочи като национален консенсус наличието от 2014 година на стратегия за електронно здравеопазване.
Трябва да има много сериозни законови и подзаконови промени по темата – особено за реекспорта на лекарства, но българската държава няма какво много да се направи. Необходим е контрол и мониторинг за жизненоважните лекарства, заявиха Георги Михайлов и Хасан Адемов. И двамата поискаха навлизане на генеричните лекарства.
Наш приоритет е изграждането на единна здравна информационна система, която ще позволи контрол върху лекарства, изтъкна Дариткова какво мисли да прави ГЕРБ. Трябва да има стратегия за електронно здравеопазване, което да е част от електронното правителство, съгласи се и Хасан Адемов.
