Съвсем скоро в едно интервю медицински експерт показа неподправения върховен цинизъм на част от колегите си, по повод ваксинопрофилактиката в България. Затова ще разгледаме отношението към проблемната тема в цялост, съобщават в свое писмо от Facebook групата „За или Против задължителните ваксини” относно правото на избор и нападките от експерти и блогъри в няколко тенденциозни статии, появили се тези дни..
"Всяко лекарство има странични и нежелани ефекти. Едно време, при ваксината за едра шарка се знаеше, че на 1500 – 2000 ваксинирани деца, едното ще направи възпаление на мозъка. Но също така е ясно, че ако никой не се ваксинира и има епидемия от едра шарка, 30% умират. Тогава рискът се поема" - категоричен е професорът.”*
Такова е отношението на специалистите към българското общество - допустими за тях рискове и пожертвани бебета в името на имагинерна бъдеща защита от нещо си. В България няма вариола от 1928 г., но масовата задължителна ваксинация продължава до 1980-та. Десетки или стотици починали вследствие на ваксината дечица и вероятно петорно повече увредени. При практически затворени граници и нищожен риск от нови случаи на едра шарка.
Едни хора се разпореждат с чужди деца, все едно са шахматни фигурки. Определят колко от тях ще умрат като "премерен" риск, после всичко се прикрива. Някой досега да е чувал, че вариолната ваксина е толкова рискова? Нашите родители знаели ли са, а техните майки и бащи? Дори доскоро някои специалисти твърдяха в интервюта, че в България няма починали от ваксина, въпреки че в медицински журнал се споменава за 15 случая за десетилетие. За останалите 40 години още колко деца закопаха?
Основен принцип в медицината е: „Преди всичко не вреди”
"За да има информирано съгласие, трябва да бъдат обяснявани не страничните ефекти на ваксината, а рискът от инфекциозното заболяване, срещу което тя предпазва. Трябва да е ясно колко страшни са тези болести. А те са направо жестоки!"
Не само че не ни дават право на избор за ваксините, но и не искат да ни информират, както е редно? Още по-върховен цинизъм.
Поне едно се признава в интервюто - че няма да измрем без нароилите се в имунизационния ни календар ваксини, а са необходими само две - срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и хепатит и срещу рубеола, морбили и заушка. Все пак е стъпка напред от закостенялостта.
"Детският паралич, който също убива и в много висока степен инвалидизира за цял живот, е страшна инфекция!"
Полиомиелитът инвалидизира само 1% от заболелите. Защо това не се казва от здравните власти, а сме длъжни да вярваме в "страшни" неща? Според данни от Информационна система за надзор на остра вяла парализа в България, полиомиелит има единствено в Африка и Близкия изток, като за цялата 2013 г. случаите са 416, за 2014 г. - 340. Къде са тези страшни епидемии, с които все ни плашат и все не идват? Защото няколко случая някъде - не са епидемия.
Факт: В седмичния бюлетин от 4 февруари 2015 г. на информационната система за надзор на ОВП в България, се съобщава, че в Нигерия има епидемия от ваксинални вируси (произхождащи от живата полиомиелитна ваксина), която е засегнала цялата страна. Докато случаи на диви полиомиелитни вируси няма повече от шест месеца.
"Примерът категорично показва, че със и без противници на ваксините, част от тях и сега се слагат "на хартия". Най-голямото доказателство за това е епидемията от морбили у нас през 2010 г., когато заразени бяха над 24 хил. души, а 24 деца починаха."
Най-голямото доказателство за безхаберието на здравните власти е именно епидемията от морбили в ромските гета през 2009-2010 г., защото тогава си пролича как не ги интересува, че трябва да информират хората какви санитарни мерки да вземат, как да се пазят от болести, какъв е пътят на заразяване, симптоми - най-елементарните и важни неща. Ако поне това беше направено предварително и по принцип за всички, заболелите и починалите щяха да са значително по-малко. Отнася се не само за морбили, а за всички инфекциозни заболявания. Защото да кажеш на някого, че една болест е "страшна" не е информация!
Прекият и непосредствен риск е този от ваксината, а не от нечии гадателски предположения за бъдещи болести и епидемии. По тази причина искаме да ни предоставят достоверна, леснодостъпна и пълноценна информация за ваксините - характеристиките им по листовка, ползи и рискове, включително най-сериозните и евентуални дългосрочни последици, противопоказания за ваксиниране и т.н. За да знаем какви мерки да предприемем при евентуална нежелана реакция.
Увлякохте се, уважаеми медицински специалисти, минахте доста граници не само в обидите и отвратителното отношение към българските граждани, искащи право на избор, но и в самочувствието си, че сте богоизбрани, по-специални и с разрешение да се разпореждате с чужди тела и съдби, да определяте колко бебета са "допустим" риск - увредени или погребани заради "общото благо". А родителите са задължени по закон да „дадат своя дан”, както се изрази един експерт. Вероятно за тези случаи ще се мълчи пред обществото, както и досега.
Наличието на епидемии експертите оправдават все с неваксинираните, въпреки многото факти за недостатъчна ефективност на голяма част от ваксините и високия имунизационен обхват.
Липсата на епидемии винаги обясняват със задължителността на ваксините и същия висок имунизационен обхват.
Уредбата на ваксинационните практики е правен, а не медицински въпрос.
При промяна в закона и право на избор бюджетът ще се облекчи, тъй като сега се дават десетки милиони левове на година, а част от ваксините се изхвърлят заради формално поставяне на документ, но не и реално. Тази порочна практика ще отпадне. Ще се знаят и точните проценти ваксинационен обхват, защото в настоящия момент, поради вписване на непоставени ваксини, процентът е по-нисък от официално обявения, но не се знае в действителност колко е.
В повечето европейски страни всички ваксини в имунизационния календар са препоръчителни, няма никакви санкции и ограничения в случай на отказ, разчита се на добра информационна кампания и така се постига висок обхват. Няма основателни причини и в България да не е същото. Ако медицинските специалисти считат, че не сме дорасли да получим права като в Европейски съюз, тогава да вземат пример от Русия, където не само ваксините са по избор, но има и фонд за обезщетения на пострадали от тях деца. Съображенията на експертите относно някои рискови групи, не са причина да се отказва избор на всички.
Ниският обхват на ваксините против грип и човешкия папилома вирус не е никакъв критерий за покритието с другите ваксини и не е довод за отказ от промяна в закона.
Колкото и да не се харесва на някои медицински специалисти у нас, в правото няма колективна отговорност - тя винаги е лична. Никакво несигурно събитие като евентуално спасяване на неизвестен брой хора с някаква вероятност в бъдеще време, не може да оправдае уврежданията или смъртта на нито един човек. Затова единственият възможен и правилен път е правото на избор с подписване на информирано съгласие преди ваксинация. Хората, като субекти на правото, имат индивидуални човешки права.
Някои експерти дават пример, че всички препарати/медикаменти имат нежелани реакции - но те са по избор, не по задължение.
За други медицински манипулации се иска писмено съгласие от всеки. В този случай никой не се интересува какво е образованието и здравната култура на даващия съгласие, когато се възползва от тях. Именно в това е лицемерието на здравните власти, според които за по-сериозни от медицинска гледна точка интервенции сме дорасли и няма значение здравната култура на обществото, но специално за преценка дали да се ваксинираме или не - не сме способни?!
Единственият аргумент, с който българската държава оправдава използването на задължителната ваксинация е чл. 8 ал. 2 на европейската Конвенция за правата на човека, който е изтълкуван, че неваксинираните представляват заплаха за здравето на останалите.
Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно, но не по принцип и предварително. Настъпването на бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е солиден аргумент на гражданите да им бъде отказан информиран избор относно ваксинациите.
Работа (и задължение) на здравните власти в България е да създадат подходящи механизми за пълноценна информационна кампания на всички нива по отношение на ваксинопрофилактиката у нас. За да е информиран изборът на всеки, медицинските лица могат и дори са длъжни да информират своевременно и изчерпателно заинтересованата страна. Само да информират, не и да принуждават.
Законът за здравето подлежи на субсумиране под редица норми, те са от различен ранг. Конституцията на Република България, европейската Конвенция за правата на човека и Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината, стоят над българския Закон за здравето, останал от тоталитарни времена, проформа напаснат впоследствие, но не изцяло към европейските актове и Конституцията.
* Цитатите са взети от интервю с проф. Кантарджиев, публикувано в сайта Клуб Z.
