Увеличава се употребата на антибиотици в България, каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести по време на кръгла маса "Рационална антибиотична употреба при деца - обща мисия на лекари, пациенти и институции".
В дискусията, която се организира от пациентски организации "Заедно с теб", под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване, участват представители на лекарското съсловие, на денталните лекари, на пациентски организации.
Проф. Канатарджиев посочи, че в болниците пациентите се лекуват с цефалоспорини - трета генерация, които са най-евтините антибиотици и така се създава резистентност към бактериите.
Създадената резистентност ще трябва да се коригира след това с антирезистентни антибиотици, които са по-скъпи за лечебното заведение.
Задължително да се прави антибиограма преди да се назначи терапия на пациента, единодушни са участниците в кръглата маса, предаде Дарик.
По думите на проф. Кантарджиев трябва да се изработи национална антибиотична стратегия, да има сериозна регулация при продажбата на антибиотици, да се продължи с ваксинациите, за да се намали употребата на антибиотици.
Световната здравна организация (СЗО) призова всички да се присъединят към преодоляването на антимикробната резистентност, каза д-р Данило Ло Фо Уонг от регионалния офис на СЗО за Европа.
Антибиотиците добавиха 20 години към живота, но резистентността се увеличава и понякога хората не успяват да лекуват някои инфекции. Едни от основните проблеми за нарасналата резистентност са свързан с ненужната употреба на антибиотици, ненужното им предписване, използването на антибиотик от неправилния спектър.
Дълготрайните ефекти при честа употреба на антибиотици сред децата са промяна в чревната флора, затлъстяване, астма, болест на Крон, ювенилен артрит. Той допълни, че в не малко случаи родителите оказват натиск върху лекарите за предписване на антибиотик.
