Какво имаме предвид, когато кажем, че човек има положителен PCR тест за коронавирус? Това всъщност не означава, че въпросният човек е болен от въпросния вирус. Това пише Силия Фарбер в своя статия за UncoverDC - материал, който съвсем не е толкова пресен, но вече набира отново сила в социалните мрежи.
"Аз съм в рядката позиция на човек, който е познавал, прекарвал време с изобретателя на метода за тестване PCR и съм го интервюирала. Той е използван за тестовете за коронавирус и се нарича PCR", пише Фабер.
Изобретателят на PCR се казва Кари Б. Мълис и според написаното от Фарбер е бил непоколебим критик на подхода към човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), и един от нетипичните Нобелови лауреати (награда за химия).
СТАТИЯТА НА ФАБЕР (със съкращения)
Един път през 1994 г., когато се обадих да говоря с Мълис за това как PCR техниката (почти едно десетилетие след като беше разработена) бива използвана като оръжие, за да "докаже", че ХИВ причинява СПИН, той всъщност се разплака.
За изобретението на Мълис, полимеразната верижна реакция, вестник London Observer писа: "Откакто Джеймс Уат минаваше през Глазгоу Грийн в 1765 г. и разбра, че вторичният кондензатор за пара ще преобразува силата на парата, вдъхновение, което катализира индустриалната революция, няма друга такава единствена, съществена идея, която е да е толкова добре записана във времето и пространството".
Какво общо има ХИВ с коронавируса?
Въпреки че изобретателят на PCR теста умря миналата година и не е тук, за да адресира проблема, неговото творение сега играе централна роля в ситуацията с коронавируса.
PCR също има голямо влияние върху областта на СПИН, или по-скоро върху ХИВ изследванията. PCR може, освен всичко друго, да открие ХИВ при хора, които са с отрицателни тестове за ХИВ антитела.
Мълис, подобно на своя приятел и колега д-р Питър Дюсберг, не вярва, че СПИН е причинен от ретровирусния ХИВ. Той е дългогодишен член на Групата за преоценка на хипотезата за ХИВ-СПИН, протестна организация с 500 души, настояваща за преразглеждане на причината за СПИН.
"PCR направи по-лесно да се види, че определени хора са заразени с ХИВ — казва Мълис пред изданието Spin през 1992 г. — и някои от тези хора проявяват симптоми на СПИН. Но това дори не започва да отговаря на въпроса: ХИВ ли причинява всичко това?“
"Човешките същества са пълни с ретровируси. Не знаем дали са стотици или хиляди или стотици хиляди. Едва наскоро започнахме да ги търсим. Но те никога досега не са убивали никого. Хората винаги са преживявали ретровирусите", твърди още той.
Мълис оспорва популярната "мъдрост", че болестотворните механизми на ХИВ са твърде "загадъчни", за да бъдат разбрани. "Тайната на този проклет вирус — каза той по онова време — е генерирана от 2 милиарда долара годишно, които харчат за него. Вземете всеки друг вирус и похарчете 2 милиарда долара по него и можете да измислите някои големи мистерии и около него".
Подобно на толкова много други велики научни открития, идеята за PCR дойде внезапно. По време на шофиране през нощта в 1984 г. същата година, когато, по ирония на съдбата, ХИВ е обявен за "вероятната" причина за СПИН. (бел. ред. - годината не съвпада с написаното от The New York Times, че идеята на Мълис за PCR му е дошла в главата през 1983 година. Иначе действително през 1984 година, на 23 април, е обявено научното откритие за HIV)
"Просто шофирах и обмислях идеи и изведнъж го видях — спомня си Мълис. — Видях верижната реакция на полимеразата толкова ясна, сякаш беше на черна дъска в главата ми, затова отбих колата и започнах да си записвам бърза чернова", пише Фарбер.
Изчислението се основава на концепцията за "повтарящи се експоненциални процеси на растеж", които Мълис е усвоил от работата си с компютърни програми. След доста уговорки той убеждава малката калифорнийска биотехнологична компания, за която работи — Cetus, че е по следите на нещо. Добре че накрая го послушали: те продадоха патента за PCR на Hoffman-LaRoche за изумителната сума от 300 милиона долара — най-голямата сума, платена някога за патент. Междувременно Мълис получил бонус от 10 000 долара. (бел. ред. - отново във вече цитираната вече статия на The New York Times за живота на Мълис е посочено, че месеци след като му хрумнала идеята, той не е написал научен материал на принципа на научни доказателства, че това може да се превърне в практика. Затова негови колеги в Cetus всъщност потвърждават на практика идеята, като не пропускат да обяснят в публикувана през 1985 статия, че идеята е на Мълис)
"Ако хората мислят, че съм луд човек, няма проблем. Но сега съм и Нобелов лауреат, и се опитвам да задам един прост въпрос на онези, които похарчиха 22 милиарда долара и причиниха смъртта на 100 000 души, казва Мълис в интервю с журналистката.
"Много хора, изучаващи това заболяване, търсят остроумните малки пътечки, които да могат да се съберат заедно и да покажат как болестта работи. Подобно: "Ами ако тази молекула е била произведена от тази и после тази от тази, и какво ще стане, ако тази и тази предизвиква тази?" — само след две молекули обаче тези неща се превръщат в предположения от най-спекулативен вид. Хората, които седят там и говорят за това, не осъзнават, че самите молекули са донякъде хипотетични и че взаимодействията им са още повече такива и че биологичните реакции пък са съвсем такива. Не е нужно да гледате толкова далеч. Не откривате причината за нещо като СПИН, ако се занимавате с невъобразимо неясни неща.
Докато много хора се опитват да се дистанцират от противоречивия Дюсберг, Мълис го защитава страстно и изглежда искрено загрижен за съдбата му.
"Опитвах се да подчертая този въпрос пред хората от ABC — казва той, — че Питър е малтретиран сериозно от научния елит, до степен да не може да прави научни изследвания. Не само това, но и целият му живот е в безпорядък заради всичко това, и то само защото той е отказал да прави компромиси с научните и моралните си стандарти. Трябва да има някаква проклета частна фондация в страната, която да каже: "Е, ще се наместим там, където отпадат NIH [Националните здравни институти]. Ще се погрижим за това. Просто продължавай да казваш това, което казваш, Питър".
Когато видите думата "случаи" на вашия телевизионен екран, в този свят, който сега е заложник на едно-единствено събитие, един ужас, ще ви бъде простено да си мислите, че това са случаи на коронавирус. Броят на "случаите" често е много голям брой, осветен в червено.
Не ни става ясно какво е "активен" случай. Това означава ли случай, диагностициран напълно по симптомите? Или е частично симптоматичен случай? Ако е последното, то със сигурност обхваща грипа и пневмонията, които магически, както мнозина забелязаха, изчезнаха безследно като заболявания през 2020 г.
Обикновено в Китай диагностицират "корона" с компютърна томография (КТ) и след един или два положителни PCR теста. В САЩ е трудно да разберем какво определя един "случай", т.е. каква е дефиницията за "случай". В САЩ ние направо сме зарязали класическата диагностична медицина, в полза на биотехнологията или лабораторната медицина. Това се случва от доста време насам и представлява опасен завой.
От един имейл от Кари Мълис, писан на 7 май 2013 г. до вдовицата на боксьора Томи Морисън, кариерата и животът на който бяха унищожени от "тест за ХИВ" и която години наред стръвно се бореше за компенсация от производители на тестове, четем: "PCR открива много малък сегмент от нуклеиновата киселина, която е част от вирус. Откритият специфичен фрагмент се определя от донякъде произволния избор на използваните ДНК праймери, които застават в краищата на амплифицирания [умножения] фрагмент". (бел. ред. - Морисън умира през 2013 година от инфаркт, предизвикан от полиорганна недостатъчност поради септичен шок, появил се заради пневмония. Той е на 44 години. Диагностициран е с ХИВ през 1996 година, с което де факто спира с професионалния бокс в тежка категория). Ако нещата се направят както трябва, е твърде рано да се говори за "заразяване" при положителен PCR тест.
Трябва да имате огромно количество от всеки организъм, за да предизвикате симптоми. Огромни количества от него, заявява д-р Дейвид Расник, биохимик, разработчик на протеази и бивш основател на ЕМ лаборатория, наречена Viral Forensics (бел. ред. - Расник е известен като един от учените, които отричат ХИВ като причинител на СПИН - точно темата, за която Силия Фарбер пише най-често. В Южна Африка му е забранено да опитва да провежда клинични проучвания, след като твърди, че там не е имало епидемия от ХИВ). "Не започвате с тестване; започвате със слушане на белите дробове. Скептичен съм, че PCR тестът винаги е верен. Това е чудесен инструмент за научни изследвания. Но е ужасно средство за клинична медицина. 30% от заразените ви клетки са били убити преди въобще да проявите симптоми. Докато покажете симптоми… тези мъртви клетки генерират симптомите", добавя той.
Попитах д-р Расник какъв съвет има за хората, които искат да бъдат тествани за COVID-19. "Не го правете, казвам, когато хората ме питат" — отвърна той. — "Нито един здрав човек не трябва да бъде тестван".
При ХИВ смъртното заклинание (код) първоначално дойде при хората под формата на два теста за антитела, наречени ELISA и Western Blot. Не тестове PCR — те дойдоха по-късно, за да се измери "вирусното натоварване" и подчертано не трябваше да се използват за диагностициране на ХИВ. По-скоро, за да стресират хората относно техните "сурогатни маркери", които бяха представени като показател за това докъде са стигнали в битката си срещу ХИВ. (Наистина ли хората трябваше да участват в "битка" срещу ХИВ? Това беше въпросът за трилиони долара.)
Във всеки случай тези тестове не са изградени върху "златен стандарт", което означава пречистване на действителен вирус. Пречистване означава, че патогенът е бил отделен от всички останали. Съоткривателят на ХИВ и Нобелов лауреат Люк Монтание каза в известно изявление пред журналиста Джамел Тахи: "Повтарям, не го пречистихме." (бел. ред. - Монтание изрази мнение, че новият коронавирус е човешко творение - нещо, което беше многократно опровергано и отречено от редица негови колеги). И Фарбер заключва: "ХИВ никога не е бил "отделен от всичко останало". Това беше и е лабораторен артефакт, набор от измъчвани в лаборатория антигени, около които е изграден "тест" — тест, който разби безчет милиони животи, защото хората гледат телевизия и вярват на това, което им се казва. Те не са имали възможност да чуят какво казват Кари Мълис или десетки други реални учени за ХИВ".
"Нищо не беше доказано, преди да бъде "общоприето“
Статията на Фарбер продължава така: В началото на 90-те PCR влезе в популярна употреба, а Кари Мълис беше удостоен с Нобеловата награда по химия за технологията през 1993 г. Най-просто казано, PCR е термичен цикъл, използван за създаване на милиарди копия на специфична ДНК проба, което я прави достатъчно голяма, за да може да бъде изследвана. Това става за часове, а не както е било преди - за много по-дълго време, Както правилно се казва на страницата на Wikipedia за PCR, PCR е "незаменим метод" с "голямо разнообразие" от приложения, "включително биомедицински изследвания и криминалистиката". Страницата казва, че едно от приложенията на PCR е "за диагностициране на инфекциозни заболявания".
PCR е технология от типа "игла в купа сено", която може да бъде изключително подвеждаща при "диагностицирането на инфекциозни заболявания". Първият конфликт между тази революционна технология и човешкия живот се случи на бойното поле на СПИН и самият Мълис излезе на предна линия, оспорвайки PCR като диагностичен инструмент. През 1987 г. вирусологът Питър Дюсберг от Бъркли обрече финансирането и кариерата си на смърт, като издаде предупреждение в една публикация, публикувана в Cancer Research, за ширещите се и произволни от негова гледна точка твърдения, правени около темата за раковите вируси, включително и за поне едно, за което той щеше да спечели Нобелова награда, ако не беше сам отхвърлил значението му.
Основният му аргумент е, че синтезираният вирус на Гало/Монтание, който после беше наричен ХИВ, е (както всички вируси от неговия клас) едва способен да зарази клетките. Той заразява толкова малко на брой клетки, че Дюсберг оприличи патогенния модел с абсурдната мисъл, че можете да завладеете Китай, като убивате по 3-ма китайски войници на ден. Просто нямаше достатъчно "виж ти!" под формата на клетъчна смърт. „Това е вирус като гальовно коте", каза той. Дори каза, че няма да има нищо против да си го инжектира. (Само не, ако идва от лабораторията на Гало.)
Канадският изследовател със специалност биология и математика Дейвид Кроу е водещ на подкаста "Инфекциозният мит" и президент на мозъчния тръст "Преосмисляне на СПИН". Той посочи на части проблемите с PCR теста, калибриран за коронавируса, много подробно, разкривайки ни един свят на невъобразима сложност и измама.
"Първото нещо, което трябва да знаем, е, че тестът не е двоичен/бинарен. Всъщност не смятам, че въобще съществуват тестове за инфекциозни заболявания, които да са положителни или отрицателни. Това, което правят, е, че вземат някакъв континуум и те произволно казват, че тази точка е разликата между положителното и отрицателното", казва той.
"PCR е наистина производствен метод — обясни Кроу. — Започваш с една молекула. Започваш с малко количество ДНК и на всеки цикъл количеството се удвоява, което не звучи толкова много, но, ако удвоите 30 пъти, получавате приблизително милиард пъти повече материал, отколкото когато сте започнали. Така че като производствена метод е чудесен. Това, което правят, е да прикрепят флуоресцентна молекула към РНК, докато я произвеждат. Излъчвате светлина с една дължина на вълната и получавате отговор, получавате светлина, изпратена обратно с различна дължина на вълната. И така, те измерват количеството светлина, която се връща, и това е техният заместител за това колко ДНК има. Използвам думата ДНК. Има стъпка в RT-PCR теста, където преобразувате РНК в ДНК. Така че PCR тестът всъщност не използва вирусната РНК. Използва ДНК, но е сходна с РНК. Така че логично става дума за едно и също нещо, но може да бъде объркващо. Като например защо изведнъж говоря за ДНК? По същество, има определен брой цикли".
"В един документ — обяснява Кроу — намерих 37 цикъла. Ако не сте получили достатъчно флуоресценция в рамките на 37 цикъла, тестът се смята за отрицателен. В друга публикация границата е била 36. 37 до 40 се смятат за "неопределени". И ако сте попаднали в този диапазон, тогава сте направили повече тестове. Видях само два документа, които описват какъв е бил лимитът. Така че е напълно възможно различни болници, различни щати, Канада срещу САЩ, Италия срещу Франция, всички да използват различни стандарти за чувствителност към границата на теста за коронавирус. Така че, ако отсечете на 20 цикъла, всички биха били отрицателни. Ако отрежете на 50, всички могат да бъдат положителни", обяснява той.
Лабораториите на практика могат да манипулират колко случаи има в държавата им, твърди Кроу. Ето каква е тезата му: "Мисля, че ако една страна каже: "Знаеш ли, трябва да прекратим тази епидемия", те тихо биха изпратили бележка, в която се казва: "Не трябва да имаме прекъсване на 37-мия цикъл. Ако го поставим на 32, числото на положителните тестове ще спадне драстично. Ако и това не е достатъчно, добре, знаете, 30 или 28 или нещо подобно. Така можете да контролирате чувствителността на теста".
Така ли направиха ненадейно китайците, та случаите при тях изведнъж изчезнаха, пита журналистката.
Друга причина, поради която знаем, че си имаме работа с фалшификации — продължи Кроу, — е от една забележителна серия графики, публикувани от някои хора от Сингапур в JAMA. Тези графики бяха публикувани в допълнителната информация, което е индикация, че никой не трябва да ги чете. И мисля, че авторите вероятно просто са ги сложили в кюпа, защото са били интересни графики, но не са осъзнали какво се разкрива в тях. И така, бяха 18 графики на 18 различни души. И в тази болница в Сингапур правеха ежедневни тестове за коронавирус и бяха открили броя на PCR циклите, необходими за откриване на флуоресценция. Или ако не успеят да открият флуоресценцията до… 37 цикъла, те поставят точка в долната част на графиката, обозначавайки негативен резултат.
И така, в тази група от 18 души по-голямата част от хората преминаха от положителен резултат, което обикновено се чете като "заразен", към отрицателен, което обикновено се чете като "незаразен", и обратно към положителен — заразен отново. Та, как да интерпретираш всичко това? Как ще имаш тест, ако тестът действително е, знаеш, 100% положителен за откриване на инфекция, то тогава отрицателните резултати трябва да са грешни? И така, един от начините за решаване на проблема е да преместиш точката от 37, да кажем, на 36 или 38.
Можеш да местиш броя на циклите. Това е произволно разделение нагоре или надолу. Но няма гаранция, че ако го направиш, няма да имаш същия проблем. Просто, вместо да преминаваш от 36 цикъла до неоткриваема инфекция, и обратно на 36 или обратно на 45, можеш да преминеш от 33 до неоткриваема, до 30 или нещо подобно. Нали?
Така че не можете да разрешите проблема, като промените това произволно бинарно разделение. И така, по принцип това казва, че тестът не открива инфекция. Защото ако откриваше зараза и ако сте заразени, а след това сте незаразени, а сте в болница с най-добрите противоинфекциозни предпазни мерки в света, как тогава се инфектирахте отново? И ако сте излекували инфекцията, защо не сте имали антитела, които да ви спрат да се инфектирате повторно? Ето защо няма обяснение в мейнстрийма, което да обясни тези резултати. Ето защо смятам, че те са толкова важни.
Не можех да повярвам на ушите си. И въпреки това можех. Опитвали ли сте се някога да прочетете съпътстващата информация към PCR теста за коронавируса? След известно време започвате да усещате, че техно-жаргонът е някакво заклинание или лош сън. Чужд език от друго измерение, който не би могъл — каквото и да е друго да е предназначението му — да помогне на един човек да има по-добър живот. Това не е "английски". Не знам какво е.
Имаше известна китайска публикация, в която беше изчислено, че ако тествате хора без симптоми, до 80% от положителните резултати може да се окажат фалшиво положителни. Това беше нещо шокиращо, толкова шокиращо, че PubMed трябваше да изтегли резюмето, въпреки че китайската публикация изглежда все още е публикувана и налична. Всъщност един приятел направи първоначалния превод. Преведох го на английски и това е наистина стандартно изчисление на това, което наричат положителна прогнозна стойност. В общи линии резюмето казва, че при асимптоматични популации вероятността положителният тест за коронавирус да бъде истински положителен е само около 20%. 80% ще бъдат фалшиво положителни.
Китайският анализ е математически анализ, стандарт, стандартизиран анализ, който е правен милион пъти преди това. Няма причина за оттегляне на доклада по каквато и да е причина. Няма нищо драматично в този доклад. Това е един наистина скучен анализ. Просто те направиха стандартния анализ и казаха, че в някои популации, според тях, 1% от населението всъщност са заразени хора. Бихте могли да имате 80% фалшиво положителни. Не, те не биха могли да направят истински анализ на фалшивите позитиви по отношение на определянето дали тестът е правилен или не, защото това изисква златен стандарт и единственият златен стандарт е пречистване/изолиране на вируса.
И така, ние се връщаме към факта, че вирусът не е изолиран. Ако можете да пречистите вируса, тогава бихте могли да вземете 100 души, които са тествани положително и бихте могли да търсите вируса в тях. И ако сте намерили вируса в 50 от 100, а не в останалите 50, можете да кажете, че тестът е точен само 50%. Но нямаме как да го направим, защото все още не сме пречистили вируса. И не мисля, че някога ще го направим.
Това е като пръстови отпечатъци. С PCR разглеждате само малък брой нуклеотиди. Гледате мъничък сегмент от гени, като пръстов отпечатък. Когато имате редовни отпечатъци на хора, те трябва да имат точки за потвърждение. Има части, които са общи за почти всички пръстови отпечатъци, и това са тези общи части в коронавирусите, които разпознава PCR тестът. Те могат да имат частични вериги, но ако сте взели само няколко малки проби от пръстови отпечатъци, ще излезете с много сегменти от РНК, за които не сте сигурни, че имат нещо общо с коронавируса. Те все пак ще се покажат в PCR теста. Можете да слезете до нивата, в които биологично е без значение, и след това да го усилите трилион пъти.
Праймерите са това, което знаете. Вече знаем "струните" на РНК за семейството на коронавирусите — регионите, които са стабилни. Това е в единия край. След това поглеждате в другия край на региона, това се отнася за всички коронавируси. Китайците решиха, че има регион в онези стабилни райони, който е уникален за техния вариант на коронавирус. Правите PCR, за да видите дали това е вярно. Ако е наистина уникален, тестът ще покаже. Но те използват SARS теста, защото всъщност нямат такъв за новия вирус.
PCR за диагностициране е голям проблем — продължи той. — Когато трябва да го усилите чрез този огромен брой цикли, това генерира огромно количество лъжливи положителни резултати. Отново съм скептичен, че PCR тестът някога може да бъде верен.
Кроу описа случай в научната литература за жена, която била в контакт с подозрителен случай на коронавирус (в Ухан). Смятали я за нулевия пациент: Поради това, тя беше важна за предполагаемата верига на предаване на инфекцията. Тествали са я 18 пъти, различни части на тялото, като нос, гърло — различни PCR тестове. 18 различни теста. И тестовете били отрицателни всеки път. И тогава те, поради епидемиологичната ѝ връзка с другите случаи, казаха: "Смятаме я за заразена". И така, те са имали 18 отрицателни теста, но я обявиха за заразена.
А защо беше важна? Е, имаше само още един човек, който теоретично можеше да предаде вируса, ако най-първият пациент, извън семейството, беше именно този, когото те смятаха за такъв. Но второ, тя имаше същите точни симптоми като всички останали. Нали? И така, четирима души в семейството заболяха с температура, кашлица и главоболие, умора и всички тези "големи" симптоми. Така че, ако тя може да получи тези симптоми без вируса, тогава бихте могли да кажете: Е, защо не може симптомите на всички останали да се обяснят с това, каквото има и тя? Искам да кажа, може би те са яли лоша морска храна или нещо подобно и така всички са се разболели, но това няма нищо общо с коронавируса. Но тъй като трима от четиримата бяха тествани положително, тогава те всички бяха броени като заразени в тази публикация.
Друго интересно нещо е, че те направиха много тестове. Първият човек в списъка на тестваните хора беше положителен на 3 от 11 теста. И така, отново взеха проби от носа и гърлото, и знаете ли, различни методи и всички подобни неща. И получиха 11 отделни теста и само три бяха положителни. И разбира се, всичко, което е нужно, за да бъдете причислен към заразените, е един положителен тест. Може да тестват 20 пъти и ако само веднъж излезе положителен тест, значи сте заразен. Така че явно положителният резултат е "смисленият". А отрицателните резултати… не толкова".
Попитах Кроу: Какво би казал Кари Мълис?
"Съжалявам, че той не е тук, за да защити собствената си технология — отвърна той. — Кари не измисли тест. Той измисли много мощна производствена техника, с която се злоупотребява. Къде са най-добрите приложения за PCR? Не и в медицинската диагностика. Той знаеше това и не пропускаше случай да го каже."
Нека използваме аналогия със самолетен симулатор. Както пилотите се тестват на авиационния симулатор. Така че, ако летите в истински самолет и чуете силен удар и видите дим, идващ от двигателя от дясната страна, това вероятно е първият път, когато пилотът някога е бил в самолет с отказ на двигателя. Но той е тествал този сценарий 25 пъти на симулатор за самолети. Така че той знае точно какво да прави, без да му бъде казано. Той преминава през процедурата. Не е нужно да мисли, той просто прави стъпките, на които е научен чрез самолетния симулатор и успешно приземява самолета с един двигател. Значи, един пандемичен симулатор е точно такъв. Сядате на компютъра, виждате вируса да обикаля света, хммм, и си казвате: Добре, това, което трябва да направим, е да облечем всички в защитно облекло.
Следваща стъпка: Трябва да подложим на карантина всички, които са положително тествани. Трябва да направим социална изолация. — Това е математически модел. И накрая винаги печелите, нали? По този начин в крайна сметка добрите момчета печелят, а пандемията е победена.
Не знаем какво точно се е случило, но мисля, че китайското правителство беше смутено, защото бяха обвинени в прикриване на пандемия. Те казаха: Добре, знаете, ние искаме одобрението на нашата медицинска система на Запад, така че ще натиснем проклетия червен бутон. И го направиха. И последва всичко останало. Проблемът е, че симулацията никога не е била базирана на реалността.
"Дейвид, в заключение завършете това изречение: PCR тестът за коронавирус е толкова добър, колкото…"
Отговорът му ме разсмя. Не знаех, че все още мога да се смея. "Той е толкова надежден, колкото теста на сциентологията, който открива вашата "истинска самоличност" и след това ви казва, че трябва да дадете всичките си пари на сциентологията".
Източник: UncoverDC
Журналистката е отдавна известна със своите материали за СПИН и за нея има специална публикация в Wikipedia. Фабер е обвинявана, че всъщност внушава дезинформация за СПИН, но с материала си за коронавируса и PCR поставя поредица от интересни въпроси, с още по-интересни отговори.
Всъщност те са толкова интересни, че звучат като абсолютна теория на конспирацията - защото материалът ѝ за UncoverDC поставя под въпрос сериозността на пандемията COVID-19. Въпреки че над 1,1 млн. души в цял свят са с диагноза починали заради COVID-19 към днешна дата, след средата на октомври, 2020 година. Важно е обаче да се подчертае, че материалът вижда бял свят още на 7 април, 2020 година - т.е. далеч преди това, което сега определяме с популярното название "втора вълна" и преди да стане тотално ясно, че лятото и топлото време няма да убият изцяло SARS-CoV-2.
За създателя на PCR теста в Wikipedia, дори в българската версия е отбелязано - че след получаването на Нобеловата награда, Мълис почва публично да изразява противоречиви мнения, включително против научните доказателства за изменението на климата, а за капак - не вярва, че ХИВ предизвиква СПИН. И в Wikipedia, а и в The New York Times, където има обширна статия за живота на Мълис (той умира на 74 години през 2019 година), се подчертава, че Мълис има проблеми с алкохола и с наркотици - по-специално ЛСД, който е считан за силен халюциноген. В Wikipedia пише и, че Мълис е споделял, че ЛСД му е помогнало да измисли PCR. А в The New York Times пише, че прокуратурата е отказала той да бъде викан като експерт, тъй като PCR се ползва и при ДНК проби, показващи какво се е случило при престъпление, точно заради зависимостта към алкохола и наркотиците - държавното обвинение посочило, че щяло да наблегне на тези пороци на Мълис, който е бил канен за експет по шумното дело на О'Джей Симпсън, за да обезцени мнението му.
Пример от България
На последния към момента корона брифинг главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев обясни защо след прекарана 14-дневна карантина вече не се прави задължителен PCR тест. Той заяви, че дори положителен вариант на теста не означава, че човек е заразен с коронавирус. Той посочи още, че на места в света вече карантината е само от 7 до 10 дни и също не се изисква отрицателен PCR тест след прекарването ѝ.
Още в началото на пандемията началникът на Националния оперативен щаб (НОЩ) генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски посочи, че PCR не е 100% достоверен, но е най-достоверният тест за установяване на COVID-19.
