„По данни на Световната здравна организация(СЗО) около 10 000 органа годишно са закупени по незаконен начин. От тях около 10% е вероятно да бъдат получени чрез трафик на хора. В България проблемът не е толкова сериозен, но това е вид престъпление, трудно уловимо и затова е трудно да се измери реалния му размер“. Това каза пред БНР Ася Паскалева от Българския център по биоетика.
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Тя коментира новината, че български граждани са задържани в Турция за нелегални трансплантации на бъбреци. Той е бил част от група, заподозряна в търговия с органи.
„Има определени стъпала, по които се върви. Обикновено това са хора – реципиенти с огромна нужда от орган. Те стават лесна мишена за посредници в тези операции, които от своя страна се свързват с хора, отчаяни по друг начин, готови да си продадат орган, обикновено бъбрек, за суми, които варират много, но са около 1000 евро, докато органът се заплаща на клиниката или на лекаря в размер на 25 000 – 40 000 евро, зависи в коя страна се извършва трансплантацията“, обясни Паскалева.
По думите ѝ най-често подобни незаконни операции се извършват в Турция, но също и в Пакистан.
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
„Потенциалните медицински усложнения са огромни, рискът за хората също е много голям. Много фактори се намесват в случая… Мотивацията на всеки един участник в един такъв канал е различна. Тези, които предлагат органите си, го правят предимно по финансови причини. Тъжната истина е, че след като дадат органа си и получат сумата, много често статистически това не е подобрило тяхното състояние, дори може да го влоши“, допълни Ася Паскалева.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Тя подчерта, че тези практики се ограничават от законодателство, но проблемът е, че то не се спазва на практика:
„Проблем е, че тези престъпления често са с екстратериториални размери, тоест, извършителят е в една страна, операцията може да се извърши във втора страна, донорът и реципиентът са в трети страни… Нуждата от органи е много по-голяма от наличните на пазара. Отчаяните хора винаги са готови да поемат риск и саможертва. А хора с нужда от орган са отчаяни, защото искат да оздравеят. Трябва да се подсигури и защитата на жертвите, защото те нямат смелостта да излязат и да говорят заради страх за свободата си“, каза още тя.
Припомняме, че вчера беше разкрита схема за търговия с органи с участието на българи. Петима души са арестувани, след като полицията в Турция е разкрила канал за трафик на органи в Истанбул. Каналът бил създаден от български граждани и донори, които използвали болница в Истанбул за дейността си. Сред арестуваните има трима българи. Как действала схемата: По информация на Actualno.com, българските граждани са били използвани основно за донори за бъбреци. След сигнал на българските служби, при операция на турската полиция в Истанбул, е арестувана турската гражданка Ф.Ю., която е организирала трансплантациите.
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Тя е работела в истанбулска болница, която има клиника (филиал) в София. Чрез тази клиника Ф.Ю е организирала намирането на донори и купуваюи на бъбреци, след което ги изпращала в Истанбул. Съгласно турското законодателство, всяка трансплантация от донор, който не е роднина на реципиента, трябва да бъде прегледан от медицинските комисии в страната. Затова Ф.Ю е представяла фалшиви документи за роднински връзки между българските граждани на истанбулската болница. Така се избягвало необходимото при други ситуации изрично разрешение за трансплантация от Етичната комисия на здравното заведение. Повече информация можете да намерите в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.
