В никакъв случай отпускането на нови средства за здравеопазване не трябва да стане на парче, за да се крепи системата. Трябва да има ясно разписани правила защо се отпускат пари, какво се покрива и тези правила следва да се разработят от служебното правителство. Това заяви едно от лицата на Реформаторския блок д-р Петър Москов в сутрешния блок на Нова телевизия.
Забелязах, че в публичното пространство се „подмятат” разни цифри за здравния бюджет и то от хора, които представляват институции – трябват ни 250 млн. лева, 320 млн. лева, 330 млн, лева е дупката. Какво значи това д-р Цветан Райчинов, който е председател на Българския лекарски съюз, да иска 320 млн. лева и да казва същевременно, че лекарите ще се съгласят и на 250 млн. лева, но не по-малко, попита Москов.
Ако приемем, че ще има актуализация с 250 млн. лева на бюджета на НЗОК, то това значи по 250 лева още от 1 млн. български граждани, които активно произвеждат БВП на страната. Тези пари ще дойдат от данъците – това си е жив рекет, защото ние не получаваме различна здравна услуга, подчерта Москов.
Между 1995 и 2015 година болниците в България са се увеличили от 180 на 450-460, а за същия период броя на постъпили в болница пациенти са скочили от 750 хил. на 1,8 млн. И всичко това при намаление на населението на България с 600 хил. души по официална статистика, заяви Москов. В момента, в който имаме такова количество без контрол, то разходите ще растат. В целия свят разходите за здраве растат с 3 до 5%, в България – с 16%. Ясно е, че когато има открито ново болнично легло, то ще бъде запълнено, подчерта Москов трагедията.
По-малко от 10% от всички пари от здравните вноски и от клиничните пътеки от НЗОК отиват за лечение на пациенти, продължи Москов със стряскащата статистика. Другите около 50% отиват за заплати в системата, а останалото – за поддръжка. Система, която функционира, за да се самозадоволява, няма насищане, категоричен беше той.
„Има две опасности – някой да си помисли, че е решил проблема в здравния сектор. Той виси над България от септември миналата година, когато за първи път заговорихме за актуализация на бюджета на Касата. Другата опасност е да се реши, че при всяка такава ситуация проблемът ще се решава чрез актуализация на бюджета и недостатъците на здравната система да продължат”, каза от своя страна началникът на Клиниката по интензивно лечение в "Пирогов" проф. Милан Миланов.
„Ако гласуват да се увеличат парите на Касата с милион и двеста или триста хиляди, това ще е като да правиш аналгезия на счупен крак – повече няма да боли, но фрактурата ще си остане. Все пак това може би ще облекчи болниците”, допълни той.
Проф. Миланов каза още, че правителството на Пламен Орешарски не е приело навреме три ключови наредби за работа в здравния сектор, които определят пакетите от средства. Те се приемат обикновено през есента, а за тази година бяха гласувани след Нова година, каза той.
