Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), внесени от Петър Москов, предаде БГНЕС.
Поправките в ЗЛЗ представляват втория основен стълб в здравната реформа на Москов след промените в Закона за здравното осигуряване, които вече бяха приети окончателно от парламента. Днес промените в ЗЛЗ бяха подкрепени в пленарна зала от 102-ма депутати, 21 гласуваха против, а 5 се въздържаха. Зад Петър Москов застанаха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, ДПС и БСП гласуваха против, а БДЦ се въздържа. "Атака" не участва в гласуването.
От името на БСП депутатът д-р Емил Райнов обяви, че групата му няма да подкрепи промените, защото те няма да доведат до изпълнение на двете големи цели - по-добро здраве на българските граждани и стабилност и прогнозируемост на системата. Този закон е променян вече 41 пъти от неговото създаване през 90-те години, каза Райнов и обясни, че днес се предлагат изменения в 61 члена, а целият закон е от 118 члена. "Министерски съвет да беше написал изцяло нов закон, защото първоначалната му идея е толкова изкривена, че едва ли някой си я спомня", каза той.
Д-р Райнов подчерта, че зад промените не стои финансова обосновка, нито оценка на въздействието. "Тези промени не решават нито един от кардиналните проблеми на здравеопазването, а кардиналният проблем е как се изразходват средствата", обясни Райнов. Подкрепа с някои условия даде групата на Патриотичния фронт, като призова за редакция на част от текстовете между първо и второ четене. Такъв е текстът, който урежда приватизацията на болници, каквато заявка вече даде самият министър.
"Ще подкрепим някой от детайлите, но концепцията и философията на този закон не е в унисон с частта от нашата платформа, касаеща здравеопазването", обяви Тунчер Кърджалиев от ДПС. "Вие казвате: "аз искам нещата да останат, както сега"", разтълкува думите на опозицията Москов. Имаме дефицит, бягащи лекари - аз не искам това, настоя той. "Законът не е толкова лош, колкото го представя опозицията", каза Семир Абумелих от ГЕРБ. "Помнете ми дума - ако не това НС, то следващото или по-следващо ще свали монопола на НЗОК", добави той. Абумелих призова депутатите да проверят и да видят, че в държавите, където хората са най-доволни от здравните услуги, няма монопол в системата.
Една от основните промени в ЗЛЗ, предложен от Петър Москов и екипа му, е свързана с регламентиране на възможността лечебните заведения да създават обединения, или т.нар. консорциуми, с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.
С този закон Петър Москов настоява НЗОК да сключва договори и заплаща за медицинска помощ за заболяванията от основния пакет, или т.нар. "социалнозначими заболявания", само с такива лечебни заведения или с консорциуми от болници, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания. Тази идея на Москов доведе до множество протести на лечебни заведения в цялата страна в последните месеци.
Според Москов и екипа му целта на това предложение е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга (едновременно осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение), а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти.
Със законопроекта за поправки в ЗЛЗ се предлагат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която според здравното министерство ще трябва да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.
Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти. Те ще трябва да отразяват моментното състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари и лекари по дентална медицина по специалности, броят на специалистите от професионално направление "Здравни грижи", броят легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и по нива на компетентност, както и данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното приложение високотехнологична медицинска апаратура.
Областните здравни карти ще съдържат и данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта.
Предвижда се в шестмесечен срок от влизането в сила на закона комисия за изработване на Националната здравна карта да извърши преценка и да изрази становище относно възможността за осигуряване на комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. Преценката ще се извършва в хода на изработване на Националната здравна карата въз основа на определени критерии. В резултат на направената преценка комисията ще може да предложи участие във функционално обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на съответния център в лечебно заведение за болнична помощ.
Законът разпорежда, че министърът на здравеопазването ще може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност на съответния център, ако той не изпълни указанията на комисията.
С поправките на Петър Москов в ЗЛЗ се урежда отпадането на лечебните заведения или обособени части от тях от забранителния списък за приватизация. Предвижда се приватизацията на лечебните заведения чрез продажба на акции или дялове, които са собственост на държавата или общините. По отношение на главата от законопроекта, уреждаща приватизацията на болници, здравният министър пое ангажимент за оттегляне на текстовете между първо и второ четене.
Законопроектът на Москов урежда още центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация.
