Организацията на „Спешната помощ” беше направена по западен образец, с отделяне като самостоятелна единица. Това стана още през 90-те години, припомни в предаването на Люба Кулезич по Нова телевизия професор Радослав Гайдарски, бивш здравен министър. Той коментира състоянието в българското здравеопазване.
Линейки има достатъчно – 480 коли купихме само по мое време. Но няма лекари и няма как да има при заплащане от 800 лева, добави той.
Първото нещо, което трябва да се направи като реформа в здравеопазването, е да се увеличат парите. Пълна глупост е оправданието, че парите се крадат, затова да не се дават. Второто нещо е за министър на здравеопазването да се назначи човек, който да е готов и да може да работи с министъра на финансите - да воюва за здравния сектор, каза проф. Гайдарски. Разбиване на монопола на НЗОК – също, но не по начина, по който се готвеше – чрез прехвърляне на топката от НЗОК на други дружества, вместо да има ясни правила, каза още той.
Същевременно бившият директор на ВМА генерал Стоян Тонев липсват механизмите на сътрудничество между общинското и държавното здравеопазване. И това е факт, след като дори министрите в държавата не си говорят, подчерта той.
Само със закон могат да се поправят нещата. Сега министърът на здравеопазването е със страшно ограничени права – във взаимоотношенията с НЗОК например той е поставен в ситуацията да не може да наложи определена своя гледна точка. Освен това ги няма кадрите – в министерството има хора, които разбират, но масово се освобождават. И когато дойде нов министър, на него му трябват шест месеца да почне да разбира какво се случва, а до този момент вече се готви освобождаването му, разказа Гайдарски.
Не може министърът на отбраната като каже нещо, то да е закон, а при здравният министър да я няма тази възможност, съгласи се и Тонев. Не може и парламентът всяка година да гласува едно и също за здравеопазването - разпределят се като процент едни и същи суми. Системата е сбъркана, посочи той.
