Ларингит е причината за смъртта на бебето с морбили

Ларингит е било усложнението, причинило смъртта на десетмесечното бебе, болно от морбили. Това съобщиха от УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив.

Още: От 7000 психиатрите у нас са намалели на 2700

Още: Надежда за децата с рак и техните семейства: Съвременни методи на лечение и грижа

Детето не е било имунизирано срещу заразното заболяване, тъй като не е достигнало още необходимата възраст от 13 месеца. Няма данни и майката да е била имунизирана, допълват от Министерство на здравеопазването.

Тя е придружавала детето в клиниката. Наред с морбили, бебето е имало и тежък ларингит, който, както обясняват лекарите, по принцип е част от клиничната картина на морбили, но когато се проявява в по- сериозна форма, се приема за усложнение. При наличието му в такава форма, заболяването протича тежко и със спастични пристъпи.

Вследствие на усложнената клинична картина детето е развило спастичен бронхит. След направена графия на белите дробове не е установена пневмония. От болницата съобщават, че то е било консултирано с лекари от различни медицински специалности, включително и със специалист по ушно-носно-гърлени болести, който е назначил адекватна терапия.

Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания

Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците

Правени са му и инхалации. Въпреки лечението, в 4 часа на 9 април състоянието на детето рязко се е влошило и то е получило дихателна недостатъчност. Въпреки предприетите реанимационни действия, то е починало.

По-рано проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, обясни, че обикновено ваксината защитава. След две ваксини човек е защитен повече от 95%. Когато е ваксиниран с една ваксина, защитата е 80-85%. Ако се заразиш, ще изкараш болестта леко, но можеш да заразиш и други хора, допълни още той.

Ваксината срещу морбили (МПР) се поставя първо на 13 месеца, а втората – на 12-годишна възраст. Не е възможно здрав човек да пренесе морбили от болен на здрав. За да заразиш някого, трябва да си болен, поясни Кантарджиев. Попитан дали хората с една ваксина трябва да правят втора, особено след като е минало времето за втора имунизация, лекарят каза, че няма нужда от втора имунизация, визирайки хора на 25-30-35-40 години, които имат само едно поставяне на ваксина.

За периода 17 март – 7 април в РЗИ - Пловдив са регистрирани 36 случая на морбили. Лабораторно са потвърдени 21 от тях, два са изследвани и са отрицателни, един е с променена диагноза -рубеола, а за още 12 се очаква резултат. Повечето от заболелите са от град Пловдив, но в последната седмица са установени случаи и от други населени места в Пловдивска област – става дума за заболели контактни лица от двете лечебни заведения за болнична помощ в Пловдив, където първите болни са били хоспитализирани с други диагнози до появата на обрива. Междувременно първите заболели от морбили вече са изписани. Останалите лекувани в болниците към момента не са в тежко състояние и не се нуждаят от допълнителни реанимационни мерки.

Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански

Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански

Actualno.com припомня, че по време на епидемията през 2009-2011 година у нас има 24 хиляди заболели, с 24 починали. В последните десетилетия епидемии от морбили в България има през 1980 – 82 г., 1991 – 93 и 2009 – 10 г., независимо от типа използвана ваксина, ваксинационна схема и при много голям процент ваксинирани (ваксинален обхват). По време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не.

Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нереагиращите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза.