Кои щамове на коронавируса циркулират в България? Над тази сложна задача работят екип вирусолози и учени в Националният център по заразни и паразитни болести.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Над 7 са генетичните линии на Covid-19, които циркулират в света, 4 от тях са и в България. Това заяви за БНТ доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност към Националният център по заразни и паразитни болести.
Най-разпространените у нас са доминиращите два в момента щама на вируса - GR или HR. Това е по-скоро европейската разновидност на вируса. Има ги и в САЩ. Но тези вирусни линии циркулират. Останалите не са изчезнали, просто са по-малко разпространени, допълни доц. Иван Иванов.
Линията GR най-разпространена у нас и в Европа. От 35 изследвани щама в Центъра, има още 3 разновидности, които са разпространени в България. Две от тях са като тези в Ухан, Китай. Интересно е, че двамата, заразени с тази разновидност на вируса, пациенти са от Благоевградско – Разлог. Това е генетичната линия най-разпространена в Азия. Едва ли ще успеем да разберем как е стигнал този щам до Благоевградско, обясни доц. Иванов.
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Има ли типично български щам? Има малки клъстери от случаи, които все още анализираме и категорично не можем да кажем, но определено се открояват от другите в света. Типично български, каза той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
"Вирусът се променя и се опитва да поправи свои грешки. Някои мутации обаче може да го доведат до задънена улица и вирусът да не се разпространява повече или да стане по-лек за преболедуване. Една от хипотезите за една от мутациите у нас, която се е получила, води до по-лесно навлизане вътре в клетката – получава се по-голяма продукция на вируса. При по-голямо количество вирус има по-добро разпространение на вируса от човек на човек. Ние все още сме в сферата на хипотезата. И трябва да го наблюдаваме", каза вирусологът доц. Ивайло Алексиев.
Спрямо началото на пандемията вирусът се разпространява по-лесно и бързо. Това се дължи на мутация. В началото февруари – март – около 10 % от видовете на вируса са я съдържали, а сега над 70% . Само преди две седмици излезе проучване на китайски екип. Учените тестват серуми от вече прекарали вируса. И 70% от тях не реагират на щамовете в момента, т.е. това означава, че тези пациенти ако се срещнат с този щам ще се заразят отново. Антителата им не им гарантират защита, обясни Иванов.
Естествената вирусна еволюция е точно такава – по-лесна заразяемост и по-леко протичане. Възможно е да стане като при старите, познати вече коронавируси. Но предвид разпространението на новия вирус до момента, това ще продължи поне още 1 година, смята той.
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати
Затова има голямо значение какви вирусни щамове ще се заложат в разработването на ваксини. Защото те трябва да гарантират специфичен антивирусен ефект. Нашата цел е да наблюдаваме развитието на тези мутации и да съберем още проби от страната, подчерта доцент Алексиев.
Според тях, грипните епидемии имат различна структура от вирусните. В момента се разработват над 90 вида ваксини, има огромно значение върху какъв щам се разработват. Според учените обаче няма да циркулират различни щамове всяка година. В момента се разработват и щамово специфични тестове, но при положение че все още не знаем кои щамове ще са най-разпространени, няма смисъл в това, смятат вирусолозите.
Трябва да съберем още доста проби от различни части на страната и от различно време. Целта ни е да разчетем неговия геном и да установим еволюционния ход на вируса и да намерим типично българските му варианти, от къде са дошли, как се разпространяват. Да видим има ли мутации, които могат да имат отношение към разработвани ваксини. Това е непрекъснат процес и колкото повече са данните, повече ще трябва да анализираме. Ние сме в началото още, подчерта доцент Алексиев.
