Автоимунните възпалителни заболявания (АИЗ) представляват хетерогенна група от над осемдесет възпалителни разстройства с имунен отговор към собствени тъкани. Както при други вирусни инфекции, COVID-19 може да предизвика пристъп на АИЗ. Общото правило е, че пациентите с ревматични заболявания са по-податливи към инфекции, най-вече поради променената имунна функция, съпътстващите заболявания и имуносупресивното лечение.
За наше щастие, първоначалните данни от ретроспективни анализи на болни с автоимунни възпалителни заболявания и коронавирусна инфекция показват, че ревматичното заболяване само по себе си не се асоциира с по-лоша прогноза за протичане на COVID-19. Въпреки това не трябва да забравяме, че има други утежняващи фактори. Пациентите с автоимунни заболявания по-често страдат от сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХОББ, затлъстяване, хронично бъбречно заболяване – все известни рискови фактори за по-лошо протичане на коронавирусната инфекция. Ето защо това е една изключително уязвима популация, която на всяка цена трябва да предпазим от заразяване.
Уточненията направи д-р Цветелина Великова пред bTV.
Теоретично автоимунитет може да възникне след приложение на ваксини. Важно е да се подчертае, обаче, че за да се развие автоимунитет, трябва да бъдат активирани съществуващи автореактивни Т и В клетки. По правило автоантитела и активация на автореактивни имунни клетки са често срещани по време и след вирусни инфекции, а не след ваксинация. Тази преходна автореактивност обикновено няма никакви симптоми или клинични последици. Това е така, защото автореактивността не е равна на автоимунитет поради наличие на контролни механизми, които регулират имунните реакции. Освен това има сериозни доказателства, че развитието на автоимунно заболяване зависи от много други фактори, особено генетична предразположеност. Тъй като автоимунните заболявания се появяват и без приложение на ваксини, се смята, че ваксините не могат да бъдат единствена причина за възникване на автоимунитет. Освен това са натрупани сериозни доказателства, че инфекциозните причинители, включително коронавирусите, са свързани с възникването на автоимунни болести.
При пациентите с АИЗ, в идеалния вариант ваксините трябва да се направят, когато болестта е в ремисия или с ниска активност и преди планирано лечение с имуносупресори. Все пак това невинаги е възможно и ако не изпълнявате тези условия, но трябва да избирате дали да си направите ваксина, или не – Европейската лига срещу ревматизъм препоръчва да си приложите. Данните от други добре проучени неживи ваксини показват, че все пак повечето лекарства, с които се лекуват ревматично болните, не пречат на тялото да изработи ефективен имунитет след ваксинация, като нейната ефективност е задоволителна, постигайки адекватна сероконверсия след ваксинация. Изключение правят лечения с медикаменти, които изчерпват B лимфоцитите и високите дози кортикостероиди, които могат да влияят върху имунния отговор към ваксините, правейки ги по-малко ефективни.
Въпреки че имуногенността и ефективността на ваксините при тази популация пациенти могат да бъдат по-ниски от здравите контроли, те обикновено са сравними. Твърде рано е да се каже коя ваксина е най-подходяща за пациенти с ревматични заболявания, тъй като нямаме достатъчно данни от реалната практика, сравняваща ефективността и безопасността на отделните видове ваксини. Все пак ваксинацията с коя да е от ваксините е по-добра от липсата й и потенциално боледуване от COVID-19.
Съдейки по косвени данни от опита ни с други неживи ваксини, влошаване или рецидив на автоимунното заболяване след поставяне на нежива ваксина е изключително малко вероятно. Дори напротив: водещите организации в областта на ревматологията препоръчват при пациенти с автоимунни ревматични заболявания ежегодно поставяне на противогрипна и пневмококова ваксина.
Във всеки случай, при каквито и да е притеснения, колебания и проява на странични ефекти около ваксината следва да се консултирате с ревматолог.
Най-голямото притеснение на хората с ревматични заболявания е дали рискът от обостряне или обостряне на заболяването е по-висок след ваксинация. Анализ на съществуващата литература до 2010 г., показа, че хората, които имат АИЗ не са застрашени от обостряне или влошаване на болестта. Независимо от това, като се има предвид, че поради имуносупресивната терапия тези пациенти са по-склонни към инфекциозни заболявания и тежки заболявания с развитието на усложнения, ползите от ваксинацията надвишават възможността за обостряне на заболяването.
Съществуват разнообразни подходи за изграждане на защитен имунитет срещу SARS-CoV-2. Основните са четири: цял вирус (инактивиран или отслабен), вирусен вектор (реплициращ се и нереплициращ се), нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и протеинова основа (протеинова субединица, вирусоподобни частици). Всички видове ваксини целят да въведат вирусни антигени в организма, с които имунната система да се запознае и да изгради имунен защитен отговор срещу тях. Целта е ваксинираните пациенти да не се разболеят, или ако това се случи, то да е с безсимптомна или лека форма на COVID-19, избягвайки хоспитализация, механизма вентилация и смърт.
Крайната цел на ваксините е да осигурят дълготрайна защита срещу вируса за ревматични пациенти, без да ги излагат на риск от обостряния или усложнения. Въпреки това информацията за някои от ваксините все още е оскъдна. С натрупването на данни обаче вземането на решения за ревматолозите кои пациенти да ваксинират, кога и с каква ваксина ще стане по-лесно. Само клинични проучвания биха изяснили основните имунологични механизми на ваксините срещу COVID-19 при пациенти с АИЗ.
Автори: д-р Цветелина Великова, дм и д-р Цветослав Георгиев, дм
Оригинална статия:
