Доплащането в България е около 50 % от разходите за здравеопазване. Това обясни пред БНР Иван Тодоров, заместник-председател на Българската болнична асоциация.
Още: Трета жена постъпи в "Пирогов" заради ботокс
Още: Държавата нареди проверка след ботокс-инцидентите
"То е за квази услуги, като избор на екип, или пък става под масата - чрез кешови плащания", каза той. Най-доброто доплащане е солидарното допълнително здравно осигуряване, посочи Иван Тодоров.
"През последните години се увеличава тенденцията работодателите да инвестират в здравето на служителите си. Преди 10 години едва 10% от тях правеха допълнително здравно застраховане. Сега са около 40-45 %. В големите градове достига до 90 %", допълни той.
Тодоров напомни, че с края на ковид кризата дойде и сериозната икономическа криза. "Имаше сериозно нарастване на цените на медикаментите, на консумативите и оборудването в медицината. Увеличи се и цената на труда на медицинските специалисти. Това доведе до инфлация и в медицинската сфера. Въпреки желанието на управляващите с определени проценти да се покачва финансирането в здравния сектор, то все още е неадекватно. Има и недостатъчен контрол, наблюдават се също злоупотреби в определени лечебни заведения", каза още Тодоров.
Още: Кога се прави тест за грип? Говори инфекционист
Още: Пак след поставяне на ботокс: Приеха втора жена в „Пирогов“
Здравно-осигурителният модел е функция на политическата воля за промени в здравната сфера, заяви той. "Няма политическа воля, за да се предприемат някои болезнени мерки, които в дългосрочен план биха довели до добър резултат. Има нужда от политически консенсус, за може поне финансите на държавата и на здравното осигуряване да бъдат внесени в някакъв ред. Тази липса на диалогичност оказва влияние във всички сектори, свързани с публично финансиране".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Оперираха пет момиченца с по две матки в "Майчин дом"
Още: Проф. Кантарджиев: Пикът на грипа ще е между 3 и 5 февруари
Иван Тодорв открои и проблема с изоставането на периферията на България по отношение на достъпа до медицински грижи и на адекватни работодателски тактики.
"Там липсва държавна политика. Първичната медицинска грижа, особено в малките населени места, е изключително слаба. Профилактиката почти отсъства", каза още той. Много е тежка кризата за кадри в здравеопазването, отчете още той. "Все още на ниво лекари се държим, но на ниво акушерки и медицински сестри кризата вече ни е заляла".
