Има хаос в повикванията за спешна и неспешна помощ

Има хаос в повикванията за спешна и неспешна помощ, но ние искаме да гарантираме сигурност на спешния пациент, без да увреждаме правата на другите, заяви д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ в България, събощи БГНЕС.

Сред спешните медици днес са и представители на пациентски организации. В България има 250 спешни екипа- 125 от тях са лекарски, а 127-фелдшерски, искаме защита и признаване на нашите права, но това не се случва, продължи тя. В момента се обсъжда Национална здравна стратегия и Стратегия за развитие на спешната помощ за периода 2014-2020 г., но на обсъждането ние не бяхме поканени и изслушани, подчерта д-р Кателиева.

На 26-ти октомври т.г. проведохме Третата национална среща на работещите в спешната помощ в Пловдив, на която поканихме представители на изпълнителната и законодателната власт, но те не дойдоха. Не се приема искането ни за въвеждане на промени в нормативните документи за регламентиране на субектите на спешната помощ, за промени в статута на спешните медици, за приемане на алгоритми за приемане и повикване и др. Разработват се предложения за създаване на комплекс спешен пациент, в обслужването на който се предвижда сливането на СПО и ССМП в единна структура без да се отчитат кадровия дефицит и опасността да не останат лекари в мобилните екипи на спешна помощ. Утвърждава се тезата от медицинския стандарт спешен да е всеки пациент, който се определи като такъв до медицински преглед, което не превръща спешната помощ в медицинска помощ въобще и по никакъв начин не гарантира предимството на спешния пациент пред всички останали.

От асоциацията настояват да се определи обектът на спешната помощ - спешният пациент и субектът - спешният медик и задържането му в системата, както и да се осигури качествена, навременна спешна помощ на пациентите и безопасност на екипите. Те желаят да знаят кой ще оказва спешна помощ за периода 2014- 2020 г., подробно и конкретно описано в стратегията за развитието и за този отрязък от време. Как ще бъдат мотивирани спешните медици чрез достатъчно заплащане на труда и категоризация при пенсиониране, да бъдат гарантирани възможностите за кариерно развитие и ежегодно обучение, както и обезпечаване на безопасност на екипите чрез паник бутони и директна връзка с полицията.

От 2 млн. повиквания, оказва се, че половината не са спешни, посочи на свой ред Пламен Таушанов от Асоциацията за закрила на пациентите. Той обясни, че този факт поставя в риск истински спешните случаи, за които по една или друга причина често екипите закъсняват поради големия брой повиквания. А между 20% и 40% от приетите в болниците пациенти са били по спешност, но не са транспортирани и доведени там от Спешната помощ, добави той. Експериментът "здравеопазване" в крайна сметка рефлектира върху българския пациент, заяви Иван Димитров, председател на пациентите в надзора на Здравната каса.

Медиците се оплакаха за пореден път, че липсват лекари, че не са уредени достатъчно добре правата за професионално и кариерно развитие на фелдшерите, не се попълват празните работни места. Не е ясно как ще се развият нещата след няколко години, когато се пенсионират повечето от работещите в спешната помощ.