4,25 млрд. лева, отделени от държавата, и още поне толкова за плащания в системата - това е приблизителната сметка на необходимите пари за здравеопазване. Сметката направи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик.
Д-р Дечев подчерта, че има механизми без да се увеличава здравната вноска да се добавят пари в системата. "Например определена част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този обществен фонд. И ако в България се пушат по около 3 млн. кутии цигари на ден, само по 50 стотинки да се отделят от тях, това са 1,5 млн. лв. на ден допълнителни средства, което прави по 500 млн. лв. на година само от цигарите", обясни той.
По думите му така може да се попълни фондът без да се увеличава здравната вноска. Той призна също, че в системата има и вътрешни резерви, т.е. трябва парите на Здравната каса да се изразходват по-внимателно.
Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение между здравния пакет и средствата, с които трябва да се плати той, каза управителят на Националната здравноосигурителна каса. "Съгласен съм с констатациите на Международния валутен фонд, че здравеопазването в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащания. И трите неща са верни", заяви д-р Дечев. Той посочи, че през 2002 година в България е имало 17 000 отчетени случая на инсулти, а през 2018 година - 52 000. "Това е три пъти в повече при положение, че през 2002 г. сме били поне с 1 млн. души повече. И чух едно твърдение, че тогава болните не са били лекувани и затова не са се регистрирали. За мен това е меко казано наивно", коментира управителят на НЗОК.
"Българинът в никакъв случай не боледува повече, отколкото боледуват други. Но голямата разлика е, че българинът не се лекува така, както трябва, за разлика от другите в Европейския съюз", заяви той. "По принцип ние сме еднакви като разходи, като изключим процента, който даваме за лекарства - при нас той е около 30%, което е с около 50% по-висок дял от общите разходи спрямо други европейски държави. Средният разход за медикаменти от публични средства е около 20% в други държави, а в някои и под 20%", обясни д-р Дечев.
"За 2019 г. първичната извънболнична помощ ще бъде с около 18 млн. лв. повече, специализираната - с 20 млн. лв., а болничната - със 180 млн. лв. повече спрямо 2018 г. Но тези средства не позволяват всеки, който има нужда от направление, да го получи, защото не е възможно да удовлетворим всяко едно искане на пациент - да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и т.н. и за това да получи направление", посочи д-р Дечев.
"Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение между здравния пакет, който определя какви заболявания влизат в този основен пакет, и средствата, с които трябва да се плати това, на което човек има право. Това, което трябва да се направи, е или да се намалят дейностите, които се гарантират с този пакет, или да се увеличи бюджетът за тях", посочи д-р Дечев. Според него обаче българското общество не е готово да дава повече пари за здравеопазване. "Обществото няма против да дава милиарди за лотарийни билети например, но не иска да дава за здраве по някаква причина", каза още той.
