Идеята ми е, ако успеем да я "облечем" законово и ако болниците се съгласят, да няма териториално разпределение на приемащите звена. Става дума за общата медицинска помощ, а не за специализираната, като инвазивна кардиология и неврохирургия, при която районирането остава.
Това заяви пред "Труд" здравният министър Мирослав Ненков.
В идеалния вариант всяка болница приема всеки дошъл, но в практиката това не е възможно. Според мен премахването на районирането, по-добрата комуникация между лечебните заведения и координационният център на Бърза помощ ще намалят върнатите болни. А досегашната практика е ужасна - и за пациентите, и за екипите, и за всички нас, които бихме се оказали в нужда от линейка, но в този момент тя превозва тежко болен от една болница на друга, докато най-сетне някъде го настанят, добави Ненков.
Ако общопрактикуващите лекари направят така, както е сторил моят семеен лекар, тогава случаите, наричани от колегите от Бърза помощ "визитации по домовете" и които те извършват, ще намалеят. А моето джипи просто е осигурило 24-часов контакт с пациентите си! Нещо, което принципно и от години е разписано в правилата за работа на личните доктори. Ето какво обясниха колегите от линейките: обажда се пациент с висока температура, диспечерът го съветва да потърси личния си лекар, а болният отвръща, че той не му вдига телефона. Така линейката отива да сваля температура, което е недопустимо. Друг е въпросът дали джипито наистина не е отговорило, дали пациентът не търси само Спешна помощ, защото му е лесно...
Знаете ли, че колегите пазят записи, при които човек се обажда и казва: "Елате да ми дадете нещо срещу болка, че ще ми се пръсне главата, защото навън е пълно с кучета и ме е страх да изляза."
Представяте ли си?! Въпросът е как законово да решим проблема, така че хората да не злоупотребяват с повикванията, а джипитата да си вдигат телефона? И как да действаме, когато диспечерът пита пациента как е името на джипито му, а болният отвръща: "Няма да ви го кажа, защото не искам да си развалям отношенията с него"... Т.е. възможно е също личният лекар въобще да не знае, че този човек е болен, или той въобще да не го е търсил, тъй като наистина е по-лесно да се обадиш на 112. В Западния свят, към който се стремим, изходът отдавна е намерен, добави Ненков.
Според него, например, трябва да има глоба за пациента, който извика Бърза помощ заради висока температура. "Макар че част от българите, които звънят на 112, са с такъв социален статус, че на тях няма какво да им се вземе. Просто не притежават нищо. Те са неосигурени, а Бърза помощ гарантира медицинско обслужване и на тях. Да, няма лошо да се помага на крайно бедните. Но тези, които не искат и мразят да дават пари за здравни вноски, да си плащат. Само че как да се направи тази разлика? Уви, никак не е лесно. Ако обаче има повече екипи, работата им би била по-продуктивна.
Тогава дори "визитациите по домовете", които правят екипите от реанимобилите, няма толкова да натоварват системата. Но при настоящото положение, когато са малко, в същия този момент, докато колегите казват мили думи на неоснователно повикалия ги, някой някъде може да издъхва. Като случая с 40-годишната фотографка, от чийто сигнал е била отклонена линейка", каза още Ненков.
