Закъсняваме с кризисните мерки за запазване на психичното здраве в условия на епидемия, а всяко овладяване на криза изисква подобни мерки, иначе последиците са тежки, предупреди от ефира на БНР проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве и развитие. "Още никой не говори за психичното ни здраве след отминаване на епидемията, добави тя.
Помощта в момента е неорганизирана, спорадична и на доброволен принцип, допълни Ваня Матанова, визирайки психологическите консултации от отделни специалисти и сдружения, които обаче не са израз на държавна политика. (вижте къде можете да я получите). А такава трябва да има особено сега: "Ако мерките за ограничаване – тези, които сега са въведени, са навременни, правилни, добри, няма мерки за психичното здраве. Това го казвам категорично. Даже в Медицинския съвет, който беше формиран към Министерския съвет има топспециалисти, но психичното е представено само с психиатър (д-р Цветеслава Гълъбова – бел.ред.), което е несъответно на това, което трябва да се случи. Там закъсняваме с мерките. Всяка една криза, за да бъде овладявана на индивидуално и на общностно ниво, трябва да се работи на психично ниво, от психолози най-вече. Ако това се изпусне, последиците на психично ниво, на психично функциониране, ще бъдат много по-тежки", каза специалистът.
Психолог: Има стратегии за справяне със засилващата се тревожност заради COVID-19
Институтът за психично здраве и развитие е провел две изследвания от началото на кризата с коронавируса у нас: едното след обявяването на извънредното положение, а другото проследява динамиката след това. (ВИЖТЕ РЕЗУЛТАТИТЕ)
Едното изследване на института е фокусирано върху семейните отношения по време на пандемията: "Да, семействата се събраха, но на един от въпросите ни в анкетата – "Как оползотворявате свободното време, когато сте заедно?”, много голям процент отговориха "Всеки прави нещо поотделно". Което означава, че физическото пространство за семейството е едно, те са вкъщи, но психичното пространство не е едно. Имаше и отговори "Сплотихме се повече", но доста голям процент отговори бяха свързани с това,че "все по-често се караме, все по-често имаме конфликти", изтъкна проф. Ваня Матанова.
Обобщението от другото изследване е такова: информираността расте, но има объркване относно природата на коронавируса и как да се предпазваме, което пък води до съмнения в мерките: "По-голяма част от анкетираните декларират, че ще спазват мерките и ги спазват, но за тях това е много трудно, което означава, че с напредване на времето тази трудност вероятно ще се увеличи и може да се очаква, че мерките ще започнат да бъдат нарушавани”, коментира проф. Матанова.
Психолог: Има стратегии за справяне със засилващата се тревожност заради COVID-19
Изследването регистрира доста големи нива на тревожност и объркване. Във втората фаза на изследването се появява и страхът – както по отношение на собственото здраве и това на близките, така и по отношение на предстоящото след епидемията, уточни Ваня Матанова.
За много от хората се скъсява времето до очакваните финансови затруднения:"Ако на първия етап от изследването те са прогнозирали това да се случи до месец или два, сега виждат възможност да бъдат затруднени финансово след една седмица", допълни проф. Ваня Матанова.
ИЗВОДЪТ: "Изобщо няма вече отговор "Подготвен съм за всякаква криза". Страхът започва да нараства по отношение на двете плоскости – здраве и икономика."
Бъдете отговорни, търпеливи и здрави!
