При привеждането на системата в съответствие със закона се оказа, че списъкът от лекарства, който трябва да е с ограничен износ, е много по-малък, ако се спази законът. Това каза в предаването „Лице в лице“ по БТВ доц. Васил Пандов, бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК и бивш шеф на кабинета на бившия здравен министър проф. Асена Сербезова.
Според него проблемът е структурен. „Той идва от това защо, когато се е приемал законът, са заложени 65% от потреблението, а не примерно 90 или 100“, заяви специалистът. Доц. Пандов смята, че трябва да има анализ, който да е направен от Изпълнителната агенция по лекарствата. „Такъв недостиг нямаше в началото на годината, през месеците, когато се правеше одитът. Предходният състав на министерството прие конкретни мерки за борба този недостиг. Аптеките, когато искат да получат даден продукт, от складовете, от търговците на едро да виждат дали го има или не в склада“, заяви доц. Пандов.
Той обясни и защо от 400 медикамента, следени за недостиг, са станали 60. „Законът определя механизъм, по който да се ограничава износът на лекарствени продукти с цел да нямаме недостиг. Този механизъм е въведен през 2019 г. с поправка в закона за лекарствените продукти, внесена от г-жа Дариткова от ГЕРБ. Този механизъм посочва, че ИАЛ наблюдава всички лекарствени продукти, които са в позитивния лекарствен списък. Но кои ще попаднат под ограничение за износ се определя именно от тази поправка, внесена от ГЕРБ през 2019 г. Тя посочва, че се ограничават 65 на 100 от потребностите на населението на базата на потреблението за 6 месеца“, заяви доц. Пандов.
Той допълни, че проф. Асена Сербезова е възложила одит на начина, по който функционира тази система за наблюдение в ИАЛ и е установила, че тя не функционира според закона. „След този одит тя беше приведена в съответствие със закона, което по-рано го е казал и самият министър Меджидиев“, отбеляза още експертът.
