Парламентът прие куп промени в Закона за лечебните заведения на второ четене. Медицинските сестри получиха правото да учредяват лечебни заведения. Със същата възможност ще разполагат и лекарски асистенти, акушерки и рехабилитатори. Ще могат да го правят както като физически лица, така и посредством регистрирани от тях юридически лица – еднолични търговци и еднолични търговски дружества.
За да им дадат тази възможност депутатите допълниха определението за лечебно заведение, записано в закона. По новата дефиниция лечебните заведения могат да бъдат и организационно обособени структури, в които споменатите по-горе медицински професионалисти осъществяват самостоятелно следните дейности: предоставяне на медицински и здравни грижи; осъществяване на манипулации; промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.
От ГЕРБ обосноваха предложението с аргумента, че така болни и трудноподвижни хора, които живеят в отдалечени места, ще могат да получат медицинска грижа. "Има дефицит на такава услуга, който може да бъде покрит от такива сестрински практики. Някои колеги казаха, че се създават едва ли не болници за превръзки. Става дума за регламентирането на нереграментирани дейности досега. Ако възрастен човек няма възможност да отиде до болница, за да му се постави една инжекция, той спокойно ще може да разчита на такава практика – дали да му се постави инжекция, дали да му се постави една елементарна превръзка", изтъкна депутатът от мнозинството Румен Генов. И допълни, че по този начин ще се създадат и "условия за реализация на неоправдани членове на медицинското съсловие".
Идеята се посрещна със съмнение от партньорите на ГЕРБ - "Обединени патриоти", които обявиха, че ще я подкрепят "чисто от коалиционна култура". "Ние либерализираме закона до безкрайност, за да може и медицинските сестри да разкриват такива практики. Дано това да допринесе – знаем, че имат проблеми с финансиране, с ниски заплати", изтъкна депутатът от ОП Калин Поповски.
Предложението се хареса на ДПС. От движението обявиха, че същата практика съществувала във Великобритания от 150 години и давала добри резултати. "В цели райони няма достатъчно лекари, да не говорим за лекари с тесни специалности ... Защо на лекарските асистенти, медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите да не дадем възможност – абсолютно регламентирано в подзаконова нормативна уредба с ясно разписани правила – да извършват дейности, за които са обучавани? Това означава да се лишим от техния потенциал", изтъкна депутатът Нигяр Джафер. В същото време тя се усъмни, че "това ще увеличи непрегламентираните плащания от самия пациент, ако не се намери друг начин за финансиране на тези дейности".
От БСП се противопоставиха категорично и обявиха, че реформата ще "разруши цялата пирамида на здравеопазването". "Нали знаем какво може да последва след една превръзка и една инжекция? Такива преценки се правят само от един човек – българският лекар. Не могат да се създават подобни безобразно непрофесионални практики ... В отделни региони на страната има много сериозен недостиг на медицински кадри. Но това не означава да нагаждаме закона към проблемите, които сами сме си създали като нация и общество", реагира соцдепутатът Георги Михайлов. И предрече: "Ще има колосални битки със здравната каса, дали да се прикрепят и те към нея – към тази единствена дояща се крава, безкрайно уголемяваща се и недаваща ефективно здравеопазване."
Социалистите прогнозираха, че реформата ще доведе до появата на „десетки лечебни заведения от типа „дюкянчета””. И посочиха, че законът не казва какъв вид данъчни субекти ще представляват новите медицински структури.
Със законопроекта се допълват правомощията на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", като изрично се посочва, че при извършването на проверки за спазването на утвърдените стандарти за финансова дейност от държавните и общинските лечебни заведения агенцията ще проверява и съответствието на тези стандарти с вътрешните правила относно трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения. Целта е да се осъществява контрол върху начина на формиране на работните заплати в държавните и общинските лечебни заведения и съответствието му с утвърдените финансови стандарти.
Част от разпоредбите касаят условията за кръстосаното донорство. То също става възможно като затова е необходимо заверено при нотариус писмено съгласие и от двамата донори и те, както и реципиентите, да са включени в служебния регистър на ИА „Медицински надзор“.
Разрешава се и трансплантацията на матка, като условието е жената, която става донор, да е раждала.
Според промените болниците се задължават да предоставят всеки ден информация на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за ефекта от терапията. Регламентът предвижда глоба от 500 лв. до 1000 лв. в случаите, когато информацията не е подадена или това не е направено в срок. При следващото нарушение глобата нараства и е от 1500 лв. до 3000 лв.
Санкции са предвидени и за всеки, който наруши разпоредбите на закона или на правилниците за прилагането му. За едноличните търговци глобата е отново от 500 лв. до 1000 лв., а за юридическите лица от 1500 лв. до 3000 лв. Ангажимент на Агенцията „Медицински надзор“ ще бъдат контролът и установяването на нарушенията на правилата.
Според друга промяна в случаите, когато е установено нарушаване на медицинските стандарти, става напълно допустимо да се отнеме регистрацията на лечебното заведение.
Промяна настъпва и по отношение на възможността държавата и общините да отпускат средства за ремонти на болници и поликлиники. При приватизацията на части от държавни лечебни заведения 80% от сумата, която остава след внасянето на 20% в държавния бюджет, вече ще могат да бъдат използвани за инвестиции, но и за погасяване на дългове.
Министърът на здравеопазването пък ще определя държавната болница, която ще има ангажимента за медицинското осигуряване при пътуване в страната и чужбина на президента, вицепрезидента, председателя на НС, министър-председателя и главния прокурор и на чуждите делегации. Медицинските дейности ще бъдат финансирани от държавния бюджет през този на здравното министерство.