Най-често психоемоционалният стрес отключва болестите на стомашно-чревния тракт и на черния дроб. Но само с него не могат да се обяснят някои от заболяванията. Неправилното хранене, некачествената храна, вирусните инфекции, употребата на различни ксенобиотици - неразтворими, токсични за клетката вещества, и медикаменти без лекарско предписание също имат своето отражение при обострянето на част от болестите.
Вредните навици, които са виновни за възникване на чернодробните заболявания са свързани с непремерената употреба на алкохол. А също и с токсичните хепатити В и С. За вируса на Епщайн Бар се промениха вижданията - той не води до тежка и трайна увреда, но носителят му се нуждае от противовирусно лечение. Налага се предписването на медикамент, който възстановява черния дроб и ликвидира вируса.
Това заявява д-р Николай Цонев, гастроентеролог, началник на отделението по гастроентерология в Клиниката по вътрешни болести на Втора МБАЛ-София, предаде БГНЕС.
"Гастро-езофагеалната рефлуксна болест или както я наричат за по-кратко ГЕРБ, е патологично състояние, което се дължи на връщане на стомашно съдържимото в хранопровода. Страдащите от нея чувстват тежест зад гръдната кост и имат киселини. Другото състояние, близко до ГЕРБ, е синдромът на дразнимото черво. Психоемоционалният стрес, неправилното хранене, грубите диетични грешки водят до обострянето на този тип заболявания. А те създават и сериозен дискомфорт за пациента. ГЕРБ може да бъде и безобидно заболяване, но в по-тежките си форми на протичане и усложнения никак не е за пренебрегване. Те се свързват с нарушения на перисталтиката на хранопровода, с повишена киселинност и аномалия в свинктера, който се намира между хранопровода и стомаха.
Може да дойде при нас пациент с много тежки оплаквания, с парене зад гръдната кост, с болка, с връщане на киселини в хранопровода почти всяка вечер и накрая ендоскопията да не открие никакви промени на лигавицата. Болестта в този случай се установява по симптоматиката, при продължителни оплаквания от три до шест месеца. Лечението е обикновено с т.нар. инхибитори на протонната помпа и е между четири и осем седмици, преди да се отиде на ендоскопия- изследване, което не всеки от пациентите желае.
Счита се, че от тази болест са засегнати около 20% от българите, а оплакванията са сред честите причини за посещение при лекар. Не го казвам за успокоение, но в развитите европейски страни навсякъде е така - ГЕРБ съвсем не е рядко заболяване, което изисква специфично лечение, с медикаменти, които в България има. В по-напредналите стадии се появява затрудняване на дишането, при което се заменя епителът в крайната част на хранопровода със стомашен епител, т.нар. Баретов хранопровод. В някои случаи това води до развитие на рак. Докато дрезгавия глас, кашлицата, периодите на задух, нарушението на зъбния емайл са типични оплаквания и не е задължително да са свързани с изменения от типа на Барет. Често нашите пациенти са насочени към нас от зъболекари и от колегите, занимаващи се с УНГ.
Моят съвет към хората с тези заболявания е да не си позволяват самолечение. Най-често те посягат към содата за хляб, което е голяма грешка. Дълго време пациентите са се повлиявали добре след като изпият лъжичка със сода, разтворена във вода - ефектът, който успокоява, е за кратко време, но след това се засилва стомашната киселинност, повишава се рефлуксът и се появяват вече по-сериозните нарушения на лигавицата. Лечението на гастро-езофагеалната рефлуксна болест може да е успешно само с помощта на лекар.
Другата грешка, която се прави, е да се изследват кръвни проби за Хеликобактер пилори. Наличието на тази бактерия води до употреба на антибиотици, макар че, според някои данни, с нея са заразени поне половината българи над 25 г. възраст. Но не всички, които я имат, развиват язва, но пък 95% от язвите на дванадесетопръстника са асоциирани с тази бактерия. Премахването обаче на тази бактерия трябва да става при доказано заболяване - атрофичен гастрит, язва на дванадесетопръстниа, язва на стомаха. При гастро-езофагеалната рефлуксна болест Хеликобактер пилори не е с решаващо значение.
В моята лекарска практика не мога да се примиря с честите промени и с липсата на ясен регламент. Днес лекарите много трудно прогнозират бъдещето си. Не знаем след всяка реформа, нормативна и административна, какво ни очаква. Докато за нас по-важно е не да се адаптираме към административните наредби, а към новостите в медицината, които доставят професионално удовлетворение и успеваемост в лечението на пациентите. Надявам се и това време да дойде някога.
Напоследък приехме на работа седем млади лекари в отделението. Това не се е случвало отдавна. И е истински стимулиращо както за тях, така и за нас, по-опитните медици", допълва д-р Цонев.
