България се нарежда на челни позиции по т.нар. "плащания от джоба на пациентите", в сравнение с други страни членки в ЕС. При нас това са над 40% от общите разходи за здравеопазване. Това съобщават от Националната пациентска организация.
Страната ни изостава значително по ред други показатели – процент на публични разходи за здраве, процент на населението с незадоволени потребности от здравни грижи поради финансови бариери и др.
Наскоро публикуваното становище на Експертната група за ефективни начини за инвестиране в здравеопазването относно достъпа до здравни услуги отчете взаимовръзката между доплащането от страна на пациентите и ефективността на здравните системи. Това означава, че колкото по-висок е процентът на доплащане в една страна, толкова по-ниски резултати генерира тя, особено по отношение на достъпа до здравни грижи и подобряване здравето на населението, което от своя страна има пряк ефект за постигането на по-голям икономически растеж.
Становището и основните препоръки в него бяха основен акцент по време на здравен дебат, който се проведе на 17 ноември 2015 г. в Европейския парламент в Брюксел, организиран от Групата на евродепутати, които работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа със съпредседател българският евродепутат д-р Андрей Ковачев, и Европейското партньорство за достъп до качествено здравеопазване с генерален секретар д-р Станимир Хасърджиев.
По време на събитието представители на Европейската комисия и Люксембургското председателство на Съвета на ЕС представиха работата и инициативите на двете институции в тази област. Председателят на експертната група проф. Ян Де Масенер, професор по семейна медицина и първична медицинска помощ в Университета Гент (Белгия), както и докладчикът за становището д-р Сара Томсън, старши специалист по финансиране на здравеопазването в Регионалния офис на СЗО за Европа, подчертаха наличието на огромни неравенства по отношение на достъпа на пациентите до качествено здравеопазване в рамките на страните членки на ЕС, както и между тях. Докладът разглежда основните бариери пред достъпа - финансова достъпност, навременност и наличност на здравни услуги. Една от основните препоръки на експертите е да се събират повече и по-надеждни данни, чрез които да разберем колко точно са пациентите с ограничен достъп до здравни услуги във всяка страна членка, какво точно липсва или не е ефективно и би трябвало да се промени.
"Трябва ни пълна и точна информация за проблема, за да може европейските институции да помогнат на националните власти да разработят мерки за неговото преодоляване. Както за успешното лечение на едно заболяване е нужна точна диагноза, така и за намаляването на здравните неравенства трябва да знаем в какво се изразяват проблемите с достъпа във всяка една от страните членки. Радвам се, че в това отношение препоръките на експертите съвпадат напълно с нашите искания за по-ефективно измерване на достъпа чрез разработването на нови показатели”, заяви д-р Андрей Ковачев.
По време на събитието беше обявено, че по предложение на инициираната от Андрей Ковачев група в Европейския парламент в бюджета на ЕС за следващата година ще бъдат предвидени средства за тази цел. Според Ковачев реализацията на проекта ще донесе конкретни ползи за пациентите в цяла Европа, но това ще се усети особено в страни като България, където иновациите достигат по-бавно или достъпът до здравеопазване е ограничен поради финансови причини. Според него измерването на достъпа до здравни услуги е важна стъпка към намаляването на здравните неравенства в Европа.
Д-р Станимир Хасърджиев добави: „Европейското партньорство приветства предприетите стъпки от страна на Комисията, Парламента и страните членки за поставяне на проблемите с достъпа по-високо в техния дневен ред. Време е да се фокусираме върху намирането на възможни решения, като например създаване на инструмент за измерване на достъпа. По този начин ще успеем да идентифицираме пречките и бариерите до здравни грижи в ЕС, да добием обща представа за това какво означава една здравна система да бъде достъпна и да подкрепим страните членки в усилията им да създадат по-добро здравеопазване за всички граждани“.