Становище на Българския лекарски съюз(БЛС) по повод Законопроекта за бюджета на НЗОК беше изпратено днес до Менда Стоянова, Комисия по бюджет и финанси, д-р Даниела Дариткова, председател на Комисия по здравеопазването и министрите на здравеопазването и финансите.
Ето пълния текст на становището:
Във връзка със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., 002-01-61, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020г. (наричан по-долу „Законопроекта“), изразяваме следното становище:
БЛС възразява срещу заложената финансова рамка в Законопроекта в частта здравноосигурителни плащания за медицински дейности (ПИМП, СИМП, БМП и МДД) и настоява да бъдат преразгледани и удовлетворени долупосочените искания на съсловната организация, реално отговарящи на потребностите на населението и осигуряващи стабилността на здравната система.
В тази връзка с цел осигуряване на финансови средства за очакваното повишено търсене на медико-диагностични изследвания, в това число и обезпечаване на тестването на здравноосигурените граждани на Република България за коронавирус, предлагаме завишение с 20,5% на средствата за медико-диагностичните дейности (МДД) в сравнение с 2020г.
Основната цел на бюджета на НЗОК е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица. Към настоящия момент след извършване на първичен преглед на пациент в специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), НЗОК заплаща 50% от вторичните прегледи. За осигуряване на пациентите с гарантиран контролен преглед в специализираната извънболнична помощ предлагаме в частта СИМП увеличение на средствата с 14,2% в сравнение с 2020г.
Липсата на достатъчен ресурс в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) ще доведе до невъзможност да се осигури в пълен обем диспансерното наблюдение на хронично болните пациенти и да се повиши процентът на извършваните профилактични прегледи на здравноосигурените лица, при договорените през м. август тази година увеличени цени и обеми. Затова предлагаме повишаване на средствата за ПИМП за 2021 г. с 12,8% в сравнение с 2020г.
За гарантиране на устойчивост на системата на болничната медицинска помощ в настоящия момент е необходимо осигуряване на минимум 10% увеличение на средствата за БМП в сравнение с 2020г.
В тази връзка предлагаме следните увеличения на параметрите в чл. 1, ал. 2 от Законопроекта в частта за здравноосигурителни плащания за медицински дейности:
Ред 1.1.3.1. – първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) – увеличение на предложените в Законопроекта средства с 15 289 100 лв.;
Ред 1.1.3.2. - специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – увеличение на предложените в Законопроекта средства с 22 471 000 лв.;
Ред 1.1.3.4. – медико-диагностични дейности (МДД) – увеличение на предложените в Законопроекта средства с 16 400 000 лв; и
Ред 1.1.3.7. – болнична медицинска помощ (БМП) – 58 140 500 лв.
С предложеното от БЛС увеличение на бюджета за отделните здравноосигурителни плащания за медицински дейности за 2021г. ще се осигури финансово достигане на параметрите, заложени в Договор № РД-НС-01-4-4 от 14 август 2020 г. за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г. (дв, бр. 7 от 2020 г.) през цялата 2021г. По този начин ще се гарантира възможност за заплащане на дейностите в ПИМП, СИМП и БМП по договорените увеличени цени, както и по-голям брой медико-диагностични изследвания в полза на здравноосигурените лица.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвижда, че при наличие на неусвоени средства за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7 (болнична медицинска помощ), същите могат да се използват за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2017 и 2018г.
БЛС категорично подкрепя гореописаното решение за заплащане на отчетените от изпълнителите на болнична медицинска помощ и незаплатени дейности, но бихме искали да напомним, че при извършване на част от тези дейности са вложени медицински изделия от списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, които НЗОК заплаща извън цената на клиничната пътека/амбулаторната процедура/клинична процедура.
В много от случаите, при незаплащане на дейности в БМП (поради надвишаване на месечните стойности, определени на лечебното заведение), НЗОК не е заплатила и вложените при изпълнение на съответните пътеки и/или процедури медицински изделия.
В тази връзка предлагаме нормативно да се предвиди възможност НЗОК да заплати и медицинските изделия, вложени при изпълнение на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, незаплатени дейности в болничната медицинска помощ.
С оглед на горното, предлагаме да бъде изменен § 1. от Законопроекта, а именно:
„§ 1. (1) Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на надзорния съвет на НЗОК.
(2) Неусвоените средства до 30 септември 2021 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за медицински и за дентални дейности след осигуряване на финансирането по § 9 може да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности и медицинските изделия от списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, по същите редове, при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз.
(3) При наличие на неусвоени средства по ал. 2 за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7 същите може да се използват за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за
2017 и 2018 г. и приложените медицински изделия.
(4) Установяването от НЗОК на стойностите на незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2017 г. и за 2018 г. се извършва чрез проверки от контролните органи на НЗОК/РЗОК и се заплаща при условия и по ред, определени съвместно от надзорния съвет на НЗОК и от управителния съвет на Българския лекарски съюз.“
С оглед на гореизложеното, БЛС изразява своята принципна подкрепа на Законопроекта, като следва да се вземе предвид отразеното по-горе.
