Макар да се задава краят на пандемията у нас продължава да стоят много неизвестни пред това как ще продължим да живеем. За мерките, очаква ли ни втора вълна на COVID-19, кога се очаква да има ваксина срещу коронавируса и дебне ли ни появата на нови и по-опасни вируси.
На тези и други въпроси агенция БГНЕС потърси отговорите от главния държавен здравен инспектор и член на Националния оперативен щаб доц. д-р Ангел Кунчев.
Според него дори на 15 юни да отпадне задължителният характер на мерките, то те ще останат препоръчителни - особено за хора, които проявяват грипоподобни симптоми.
„Дори задължителният характер на мерките да отпадне, има неща, които ще останат силно препоръчителни и част от тях са носенето на маска от хора, които кихат, кашлят, както и препоръката за физическото дистанциране, лична хигиена и дезинфекция. Факт е, че всяко пренебрегване на тези правила все още води до възникване на по-малки или по-големи огнища“, заяви доц. Кунчев и даде за пример съседите от Северна Македония, където броят на новите случаи падна под 10, но от няколко дни бележи 89-90 новозаразени. Той е категоричен, че това се дължи на тесните контакти по време на религиозните празници.
„Грубото неспазване на правилата води до по-ефективно заразяване. За този сезон поне, надявам се и за тази година, епидемията от COVID-19 приключва, намаляват случаите у нас. Важно е да го правим внимателно, да го правим без крайности, така че да нямаме връщане назад дори и като отделни епидемични взривове“, твърди той и посочи, че спазването на дистанция, високата лична хигиена и дистанцията ни предпазват не само от COVID-19, а и от почти всички останали заразни болести. Доц. Кунчев подчерта, че покрай пандемията се наблюдава сериозен спад на други заразни заболявания.
Попитан дали мерките са сработили, доц. Кунчев каза, че това се е случило и се позова на сравнения между нашата страна Източна и Западна Европа и света. „Според мен това се дължи не толкова като някаква уникалност на самите мерки, ние не сме откривали топлата вода. По-скоро има два фактора, които за мен бяха ключови. Първото беше ранното им прилагане, което основно имаше ефект и второто беше пълният ангажимент на държавата на всички нива“, посочи главният здравен инспектор.
По отношение на това дали ще има втора вълна на епидемията у нас, или не, доц. Кунчев поясни, че по тази тема има твърдения на водещи учени и в двете крайности. „Този въпрос е най-сложният, най-важен и най-трудно може да се отговори на него. Има огромно разнообразие на мнение и то не на случайни хора, а на сериозни научни центрове по света и те са в двете крайни противоположности – от увереност, че нищо няма да се случи до пълна увереност, че едва ли не още през септември ни очаква нова вълна. Аз съм умерен оптимист. И да има нова циркулация, и да има нови огнища, те по-скоро ще бъдат в отчетливия есенно-зимен период, а не толкова рано и надали ще бъдат в толкова големи размери“, каза Ангел Кунчев и уточни, че на този етап каквото и да се каже по тази тема, е спекулация, защото са необходими още проучвания и знания за вируса.
Независимо от бъдещето, което остава неясно, здравният инспектор твърди, че кризата е помогнала на здравната ни система да се подготви за подобни ситуации, довела е до отварянето на нови лаборатории, а доста лечебни заведения вече разполагат със животоспасяващите респиратори.
На въпрос защо броят на аутопсиите у нас са малко, той отговори, че още в самото начало на пандемията от експертния съвет по патоанатомия са излезли със становище, с което се отговаря на вижданията и на много чуждестранни колеги, че с оглед на намаляване на рисковете, не е необходимо при ясна диагноза и когато няма съмнения, че причина е инфекцията, да се прави аутопсия на всички лица и крайното решение е на близките и ръководителя на лечебното заведение.
„Това обаче не важи за случаите, когато има неяснота в диагнозата, когато човекът е починал извън лечебното заведение, когато трябва да се изясни механизмът и причините дали няма някаква друга причина, тогава са се правили аутопсии. Техният брой е малък, но това е решение на самите колеги, които се занимават с тази дейност“, обясни доц. Кунчев.
По отношение на използваните термини „оздравял“ и „излекуван“, докторът каза, че за него няма особена разлика.
„За човек, който е имал нужда от медицинска помощ, бил е в болница, получил е необходимото лечение и след това е изписан, той е оздравял. В някои случаи, не само при това заболяване, той може да продължи да носи вируса и да го излъчва, макар и тези случаи да са по-редки. Затова карантината, която беше давана за такъв тип хора, е по-дълга – 28 дни. Имаше и изключения, при които откривахме вируса и след тези дни, максималният период беше 38-39 дни, но това са по-скоро изключения. При COVID-19 не е равнозначно носителството на вируса с болния. Едните положителни могат да нямат никакви симптоми или леки симптоми, каквито бяха 70-80% от хората, а в болница се приемат само тези, които трябва да бъдат лекувани или пък хора, които поради социални затруднения няма къде да бъдат изолирани“, разясни той.
На въпрос дали след 15 юни ще бъдат разрешени свижданията в старческите домове, доц. Кунчев заяви, че засега няма да бързат да отменят тази мярка.
„Продължаваме да считаме, че това е един от най-рисковите звена в системата, поради спецификата на този вирус. Имаме и лошия пример на много страни, които платиха много висока цена. На първо място мога да кажа Белгия, където беше мор по старческите домове. Дори в една Сърбия – първата поява в Ниш беше с масовото измиране на голям брой хора в старчески дом. Там ще бъдем много внимателни и ще се опитаме да пазим тези хора до последно. Ние затова предприехме и изследване на всички, което и сега продължава. На повечето места сред персонала не откриваме положителни. Сега започваме масово да изследваме и самите домуващи, но тяхната бройка е много голяма – става дума за над 16 000 в България. И през месец юни ще продължи тестването на хората, които са настанени в такива домове“, коментира доцентът.
По отношение на появата на ваксина срещу коронавируса, главният здравен инспектор е скептичен и убеден, че до една година няма да има такава, която да е ефикасна и безопасна, но и добави, че ако няма ръст на новозаразените може и да няма нужда от такава. „Не съм оптимист, че много скоро ще се появи ваксина. И второ, дори да се появи, производството на огромни количества при голямо търсене ще затрудни достъпа до нея. Отделно, ако нещата вървят добре и ако вирусът не се появи отново през зимата, няма да има нужда да се прилага масово.
Не изключвам и вариантът, в който да не може да се създаде ваксина срещу COVID-19. Примерът с разработването на ваксина срещу СПИН е много показателен. При лабораторните тестове и тестването върху животни показа добри резултати, но когато се стигна до прилагането ѝ върху хора, провалът беше пълен. Допълнително при COVID-19 установяваме доста неприятни факти по отношение на нивото на имунитет, които се получават след преболедуване. При много хора не продължава дълго тази защита, под 3 месеца дори, което не са добри факти за разработчиците на ваксината“, коментира доцентът.
От думите му стана ясно, че ако все пак такава ваксина се появи, то той няма да настоява тя да бъде задължителна за всички хора. Доц. Ангел Кунчев коментира още, че няма как да се хвърли вината върху определена група от хора за разпространението на заразата в България.
„Една от първите вълни беше на хора с много висок икономически статус, които се прибраха от ски ваканции в Европа и те съвсем не бяха малка бройка. Това беше първата вълна. След това масово наши сънародници започнаха да се прибират от страни, където беше по-разпространен вируса – Великобритания, Франция, Италия. Имаше внос и на такива случаи, само че те пак нямат етнически характер. Всеки, който работи там, можеше да внесе вируса. Факт, че голяма част от тези хора се прибраха при близките си в някои от ромските махали не значи, че това е правилото и няма други. Имаше хора, които се прибраха във всички градове.
Третата вълна беше разпространението вътре в страната – имаше лечебни заведения, които допуснаха по-масово заразяване както на медицински специалисти, така и на пациенти. Такива примери са Видин, Пазарджик, Сливен, Ямбол. А има и отделни домашни огнища, които засегнаха отделни фамилии. Такива имаше в Благоевградско, Пловдивско, Русенско. Всички възможни начини на разпространение бяха налице. Няма как да се твърди, че една група от населението е по-рискова или, че тя е виновна за възникване на случаи“, отбеляза още Ангел Кунчев.
Главният здравен инспектор коментира, че не е коректно да възприемаме този вирус като всички останали. „Вирус като всички останали с 6,5 млн. засегнати до тук, с 360 000 починали. Трудно е да се каже, че е като всички останали. Първо той е нов и когато не го познаваш не знаеш какво ще се случи“, каза Кунчев и добави, че не трябва да ни притеснява плаващата бройка на новозаразените у нас, защото е важно какво показват данните на седмица, а не на дневна база.
„При над 100 случая в рамките на три последователни дни ще се въведат всички строги мерки, но в една по-ниска степен, ако задържим случаите на 30-40 и това не е еднократно, а в рамките на седмица ще е показател, че сме изпуснали положението и ще трябва да въведем някакви мерки“, уточни Кунчев и поясни, че у нас е имало само един голям пик и той е бил около Великден, когато бяха регистрирани 90 нови случаи за денонощие.
В заключение доцентът каза, че трябва да се научим да живеем не само с коронавируса, но и с нови и дори по-страшни вируси, които винаги ще заплашват общественото здраве. „Едното от тях е контактът между хора и животни като в случая най-вероятно това беше причината за появата на COVID-19. Другото е разтапянето на ледовете на Тундрата на вечнозамръзналите части, в които има бактерии и вируси, които са оживели след стотици години и тогава срещата с тях ще крие много други и по-големи рискове“, коментира доц. Кунчев.
Темата продължава и в нашия блог.
