Имат ли нещо общо ниските температури с вероятността от настинка - този въпрос отдавна разделя хората, които вярват в бабините приказки, от представителите на научната общност. И докато масово се смята, че връзката студ-настинка е медицински мит, резултатите от ново изследване показват обратното и подкрепят съветите на майки и баби към малчуганите да покриват носовете си с шал, за да се предпазят от простуда и хрема, предаде Ройтерс.
В тестове с лабораторни мишки авторите му от Йейлския университет са установили, че дори лекото охлаждане увеличава скоростта, с която се размножават риновирусите - причинителите на настинката. Студът освен това предизвиква промени в имунната система, позволяващи на практика безконтролно копиране на вирусите. Учените допускат от над половин век, че риновирусите виреят най-добре при леко охлаждане. В изследване от 1960 г. е установено, че те се размножават по-бързо при 33 градуса по Целзий, отколкото при телесна температура от 37 градуса по Целзий.
Настоящото проучване потвърждава това откритие, показвайки, че вирусите на настинката се копират по-ефикасно и произвеждат повече инфекциозни частици при по-ниски температури. В добавка към предишните резултати авторите на новото изследване определят и биологичните ефекти от студения въздух, които увеличават вероятността от настинка. Изследователите са установили, че в епителните клетки на назалния проход при мишки гените, произвеждащи борещия се срещу вирусите протеин интерферон, са по-слабо активни при 33 градуса по Целзий, отколкото при 37 градуса по Целзий.
Специалистите са открили също, че молекулите, които откриват вирусите в клетките и им "нареждат" да произвеждат интерферон, са по-слабо чувствителни при ниски температури. В резултат на понижената им чувствителност намалява производството не само на интерферон, но и на протеини, които "нарязват на дребно" вирусните гени, блокират вируса и унищожават заразените клетки.
