Два музея под открито небе примамват посетители в Добрич. И двете атракции представляват лапидариуми, където могат да бъдат видени много любопитни каменни находки - дори и аналози на днешните информационни табели по магистралите, предаде Стандарт нюз.
Двата лапидариума са изградени от Регионалния исторически музей и общината в Добрич. "В тях се показва културно-историческото наследство на Добруджа. Вярно е, че спрямо други краища на страната тя не е толкова богата на археологически находки, но и тук има уникални ценности", разказа шефът на музея Костадин Костадинов.
И в миналото, и днес всъщност Добрич е най-големият град в Добруджа, разказва историкът. Сред ценните открития на историци и археолози той посочва римската баня в града, раннохристиянска базилика, както и множество жилища от различни исторически епохи, които днес се намират в района на лозята, казва Костадинов. Сред значимите обекти е крепостта Залдапа, която е на територията на община Крушари. Тя е възникнала по тракийско време, била е римска и византийска крепост, а в началото на VII век е унищожена. Всъщност това е бил най-големият град в древна Добруджа. Костадинов добавя, че именно тази крепост е мечтата на археолога, защото не е подробно разработвана. Именно поради това обаче е обект на иманярски набези. Търсейки златни монети, иманярите рушат голяма част от керамиката, която се открива там, повреждат римски пътища и множество други артефакти.
Единият от двата музея е разположен пред входа на археологическия музей, а другият - срещу общината. Те ще бъдат оградени със зелена колонада и пана, покрити с пълзяща растителност. В лапидариума срещу общината ще бъдат представени 12 артефакта, открити през последните 50 години. Те датират от III-II хил. пр. Хр. до IХ в. сл. Хр., като по-голяма част от тях са от Античността и Средновековието. Сред находките има мраморни римски милиарни (крайпътни) колони от селата Алцек и Оногур с надписи на латински език. Именно те в античността са играли ролята на съвременните информационни табели по магистралите, от които добиваме представа за посоката на движение и за оставащото разстояние до крайната точка на пътуването.
В древната Римска империя многолюдното население и войска са се ориентирали именно по такива камъни. Единият от двата милиарни камъка е от времето на първия тракийски император на Рим Максимин Тракиец, управлявал между 235-238 г. пр. Хр. Сред обектите е и антична ара (по-малък олтар за жертвоприношение) с латински надпис от с. Коларци. Има и три средновековни жертвеника, пиедестал от статуя с латински надпис, надгробни паметници.
Любопитна находка в лапидариума пред археологическия музей в комплекс "Стария Добрич" пък е базалтова колона, която преди около месец историците пренесоха в двора на музея. Тя тежи около 3 тона. Там се намира и колона, на която има надпис с прабългарски руни, все още неразчетен от специалисти. Върху нея има и един интересен знак, наричан от някои знака на рода Дуло, а от други - знака на Тангра. "Това е така нареченият ипсилон с двете хасти, който всъщност е бил знакът на слънцето в религията на прабългарите", разказва още Костадинов.
Тъй като Добруджа се свързва със земеделие, не липсват и такива артефакти. В "Стария Добрич" са изложени два големи долиума - антични съдове за съхранение на жито и зърнени култури.
"Нашият музей в Добрич е единственият регионален исторически музей в страната, който няма собствена сграда. Ние имаме множество здания, пръснати в града, но с малка площ, която не позволява да бъде подредена голяма експозиция", казва Костадинов, който си е поставил за цел да реши този проблем.
