Винаги съм се смущавала от многото работа в градината особено, ако става въпрос за отглеждането на домати. В опит да се отърва от тежкия труд, постоянно съм търсила всякакви технологии, олесняващи работата. Много ме привлече биологичното земеделие, чиято същност е създаването на растителна градина от естествен тип и максимално използване на растителния капацитет. Още повече, че живият пример е пред очите ни – в непосредствена близост е гората, където всичко расте и процъфтява без “непосилна” работа.
Още: Това е най-добрият сорт домати - устойчив е на болести и вредители
Още: Картофите няма да покълнат цяла зима, ако сложите този плод до тях
Особено голям проблем обаче имам с напояването. Така се обърнах за съвет в отглеждането на домати без напояване към един градинар – експериментатор с 40-годишен опит.
“Смисълът на метода е, както следва: С периодично поливане, макар и рядко – веднъж на седмица или две се стимулира растежа на кореновата система до началото на плододаването. Хранителните вещества и влагата са достатъчни за развитието на стъблото. Корените в този случай не растат, защото нищо не се случва без полза в природата. И започват да се развиват усилено корените само в момента на плододаване, т.е. с известно закъснение. В резултат плододаването се забавя, а добивът намалява.
Тънкости за богата реколта от месести домати чак до късна есен
Още: 5 безплатни тора, които всеки градинар може да приготви през зимата
Още: Цветята, които цъфтят в градината дори през зимата
При липса на поливане корените започнат да търсят влага, когато почвата изсъхне. В този случай, много преди плододаването се развива силна коренова система, която може надеждно да подхрани не само стъблото, но и да даде богата реколта.”
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 цветя, които трябва да засадите като разсад през декември
Още: Какво да засадите до розите, за да ги предпазите от вредители?
Това означава, че аз бях просто длъжна да не поливам след засаждане разсада, така че да увеличи своите корени.
Опитът ми започна през 2009 година. В началото на май засадих 37 корена доматен разсад в оранжерия, разполагайки стъблата хоризонтално. Оставих и няколко растения, засадени по обикновения метод – вертикално. Добре ги полях и ги оставих да “оцелеят”. Основното нещо в този метод е растенията да издържат и да не се поливат, докато не започнат да повяхват.
Пролетта беше студена, имах парник без допълнително отопление и поставих над растенията дъги с покриващ материал. До началото на юни моите домати се развиха. Когато заплахата от измръзване премина, започнаха да се образуват добри корени, напоих почвата, почистих втори път корените и постелих под стъблата стар найлон за отопление на почвата. Трети път полях след първите плодове в началото на юли. И все пак, имах парник, а не открито място. Грижите се обособиха само в оформяне, почистване на болни и пожълтели листа. Два пъти опушвах с въглероден диоксид, който се освобождава по време на горене на “парникови” таблетки.
Още: Запомнете ги: Тези растения са като магнит за листните въшки
Още: Разсадът, който може да засадите през януари
Йод и вода: Уникален подхранващ разтвор за домати
Проведох паралелно още един опит. Четох в един вестник как виден агроном обяснява, че доматеният разсад трябва да бъде максимално осветен в момента на излизане на семеделните листа. През първите няколко дни, е желателно осветяването да бъде денонощно. Открих устройство, което измерва осветеността, купих една лампа и направих всичко, както се препоръчва във вестника. Разбира се, върху контролните растения.
И ето какво се случи. Обрах червените домати през юли, а след това започнах да бера зелените (роднините ми настояха). Завърши сезона в оранжерията в края на септември. Събрах около 30 кофи с домати. Аз не очаквах подобен добив. Най-добрите растения бяха тези, които се осветяваха денонощно и бяха засадени хоризонтално. Контролните разстения също дадоха добив, но не толкова много и много по-късно. Те не можаха да достигнат своя потенциал.
Сортовете тази година са различни: и за салата, и за консервиране. Реших да засадя през новата година само сортове с едри плодове и да не ги бера зелени, а да изчакам да узреят. Запасих се със семена и нови знания. На лекциите в нашия клуб разказаха как да направим правилно денонощното осветяване на разсада, как да поливаме, за да избегнем уплътняването на почвата и как да не се разболява разсада.
Научиха ни да не чакаме да “дръпне” слабият разсад, а да оставяме само най-силните растения, като премахваме долните листа още преди засаждане в земята. Така растенията ще са обект на по-малко стрес при засаждане. Научих още един метод. След пресаждането в земята обикновено се препоръчва да се подхранят растенията в градината с течен тор поне след 2 седмици, когато растенията укрепнат. Но на лекцията препоръчаха да се подхранва с течен тор 2 дена след засаждането и не по-късно! Помислих отново в какво се заключава смисъла да не се полива.
Всичко останало направих както през предходната година, само добавих пръскане с хомеопатично лекарство (лятото беше много студено). Първият плод узря в края на юни, а целия юли всички вече ядяхме големи червени домати. Оказва се, че светлината и липсата на напояване са си свършили работата, а реколтата е узряла по-рано.
Отглеждане на лук по китайски метод за богата реколта
Не претеглих реколтата, но такива вкусни и сладки домати никога не бях яла. Не си мислете, че се хваля. Изненадах дори сестра ми, която е производител на домати, както и многобройните си гости… До края на сезона порастнаха плодове гиганти от 700 грама до 1100 грама.
Разбира се, и при мен имаше проблеми. В горещините трябваше да търся допълнителни методи за вентилация на оранжерията. Необходимо бе да направя по-добро охлаждане на почвата и, разбира се, да намеря добри семена.
Добрата реколта може да расте и с поливане, ако се напоява на време и ако има добра вентилация, но това е друга технология. За мен този метод е по-подходящ, тъй като намалява разходите за труд, освобождава ми много свободно време и не намалява добива. Освен това доматите са много по-сладки от обикновено, тъй като водата в тях е по-малко и имат относително по-голямо количество захар.