Да спечелиш за трети път златен медал на олимпиадата по биология е голяма рядкост, но и голяма гордост, защото бе осъществена именно от български ученик. Дванайсетокласникът от СМГ Петър Жотев съвсем наскоро се завърна със златния приз от финалите в Обединените арабски емирства. Отличието се дава на първите 10 % от около 300-те участници от цял свят, сред които Жотев няколко пъти вече неизменно попада.
“Интересувам се от биология от пет години, но когато настъпи пандемията имах най-много свободно време и успях да задълбоча още заниманията с нея и да напредна доста”, споделя пред Actualno.com Петър за един от ключовите моменти в развитието си. А ето какво се е случило на Олимпиадата и какви вълнуваши събития го очакват в бъдеще.
Задачите
Задачите на олимпиадата по биология са били разпределени в три дни. В единия от тях участниците са правили опити в лабораторията, а в другите два са отговаряли на теоретични въпроси. “Правихме опити, които трябва да покажат познания и креативно мислене в различни области на биологията. Например трябваше да разделяме фрагменти от ДНК молекули, за да индексираме отделни гени в тях. Или пък да изолираме и пречистваме определен ензим от бактери и да измерваме скоростта, с която се катализира реакцията (задача от биохимията). Имаше и задачи, в които трябваше да изследваме поведенията на животни; примерно видеа с корморани, на които броим с една машина колко често движат главата си и правим определени изчисления и изводи спрямо това. Олимпиадата е голямо предизвикателство и заради биоинформатиката - със специален софтуер трябваше да сравняваме различни ДНК последователности”, казва медалистът. Той допълва, че трудността идва и от малкото време, с което участниците разполагат; необходимо е човек да е бърз.
Ръководител на отбора по биология е проф. Албена Йорданова от Медицинския факултет на СУ, а в него са също Виктор Лилов (сребърен медал), Виктория Иванова (бронзов медал) и Яна Атанасова (много близо до бронзовия в класирането). Професор Йорданова винаги обича да казва, че голямата й награда се състои в това, че познава красивите умове на България.
Към Кеймбридж
Голямата мечта на Жотев да учи в Кеймбридж е почти осъществена. Оказа се, че той не може да получи стипендия, въпреки успехите си (местата в колежа Тринити към университета са силно ограничени, след като Великобритания излиза от ЕС). Но вече са събрани хиляди левове дарения, за да може златният ни медалист да започне годината от 1 октомври - може да направите дарение за бъдещето му тук, тъй като все още сумата не е събрана докрай, макар и да е близо до целта. От голямо значение за подкрепата не само на Петър, но и на другите участници в отборите по природни науки на България, е и кампанията на Vivacom Операция “Жълти стотинки”. Съвсем наскоро, в десетото юбилейно издание на кампанията, телекомът дари над 53 000 лева на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, с които да подпомогне подготовката на младите таланти на страната. Vivacom подкрепя деветте отбора по природни науки от 2019 година и до момента е дарил над 100 000 лева за участието на олимпийците в международни състезания.
Отборът ни по биология се представи блестящо на Олимпиадата в ОАЕ
А за бъдещия студент най-интересна е молекулярната биология и генетиката. “Двете области ни позволяват да видим какво се случва на молекулярно ниво в клетките. Бъдещето им принадлежи, понеже накрая винаги се стига до това - какво се е случило в клетката”, споделя медалистът. Запитан какво от предния фронт на науката го вълнува най-много, той посочва възможността, която тя може да предостави за редактирането на гени. “Генното редактиране може да помогне на хора, които страдат от сериозни генетични заболявания, като за целта със сложна процедура се изрязва проблемния ген. Или пък да кажем може да се използва като вид генна терапия при СПИН - вече се правят експерименти в тази област”, казва той.
Жотев изтъква и че, молекулярната биология би могла да изиграе изключителна роля в бъдеще при персонализираните лечения на рак. “Персонализирано лечение означава, че при конкретния пациент се секвенира ДНК-то на клетката на тумора и на базата на това се разработва конкретно лечение за конкретния човек. Което е по-прецизно, в сравнение със сегашния подход, при който покрай раковите клетки химио и лъчетерапията унищожават и много здрави”, казва Петър.
И, разбира се, надеждите са той да се превърне в един от хората, които да допринесат за големите промени на бъдещето; да се озовеш в 10%-те процента на най-добрите от най-добрите изглежда като повече от обещаващо начало.
