Пътеводни звезди: Олимпийците ни по астрофизика и астрономия разказват за успеха

Добрите новини от високото класиране на българските олимпийци това лято продължават. Пак имаме повод за гордост, защото нашите ученици се върнаха от Международната олимпиадата по астрономия и астрофизика в Полша с престижна колекция от 5 медала - 1 златен, 3 сребърни и 1 бронзов. Златният медал спечели Баян Гечев. Сребърните отличия заслужиха Лора Лукманова (10 клас, СМГ), Владимир Миланов (12 клас, НПМГ) и Михаил Банков (12 клас, МГ Плевен), а бронзът взе Константин Кръстев (12 клас, ПМГ Бургас). Веднага след завръщането им в България От Actualno.com се свързахме с двама от големите победители - с наградения със златното отличие Баян Гечев и сребърната медалистка Лора Лукманова. И като част от традицията да ви разказваме отблизо за нашите олимпийци в рубриката ни “Формулата на успеха”, говорихме с тях за постижението им.

Още: Звезди и формули: Как Елена и Демира печелят медали на олимпиадите

Още: Да основеш Олимпиада: Как Бургас събра ИИ таланти от цял свят

“Какво ще правя? Нещо от полза на човечеството”

Баян (вторият отдясно налява на снимката, бел.ред) казва, че подготовката, която получава от националната олимпиада у нас, е била на много високо ниво и той цени всички стъпки на образованието си, през които е преминал.

Още: Пътят към Олимпиадата: Как българските деца постигат високи успехи

Още: “Генерирай това”: За Олимпиадата по ИИ и един хит на Мария Илиева

“В България е изключително хубаво това, че Националната олимпиада по астрономия дава възможност на учениците да се обогатят както интелектуално, така и като личности. Петимата участници на тази олимпиада са само върхът на айсберга, защото в нея участват стотици деца от страната в различни възрастови групи. Така за учениците от 7-10 клас, които са на първите към десет места в съответните им възрастови групи, се организира подбор във Варненската обсерватория. Той е крайъгълен камък за всеки олимпиец по астрономия, давайки му основните знания и подготовка, които изиграват решителна роля в бъдеще. И също така - носи ти приятелства за цял живот”, разказва златният медалист, преминал и през тази фаза, която познава отблизо. “Ако иска един олимпиец да спечели на международните финали, трябва да вложи старание, разбира се. Както всичко друго ключът е в постоянството. Но също така е важно и психическото състояние по време на самата олимпиада”, споделя още Гечев.

Как той е развил интерес към астрофизиката и астрономията и защо да наблюдава небесните явления е отключило любопитството му към тях в научен аспект ? “Когато бях малък, както всички деца, постоянно задавах въпроси за света около себе си в желанието си да го опозная. Уви, обаче, нямаше как да им се отговори на всичките и затова ми се превърна във фикс-идея да се занимавам с физика и астрономия, за да разбера и проумея същия този свят. В последствие се оказа, че това е изключително вълнуващо занимание”, казва победителят. Той допълва, че тепърва ще търси онова занимание, което би било най-подходящо за него след завършването на гимназията. “Надявам се да е нещо, което да е смислено и да носи полза на човечеството” - такъв е краткият, но сигурен отговор на Баян.

Ръководители на българските ученици бяха Никола Каравасилев (ПЧМГ) и Захари Дончев (Институт по астрономия към БАН), направили всичко възможно те да получат отлична подготовка. Съществена е и помощта за олимпийския успех на нашите ученици, осигурена от кампанията на Vivacom Операция “Жълти стотинки”. Вече две издания поред тя събира средства за българските участници на най-престижните форуми на науката, а в десетото юбилейно издание на кампанията, телекомът дари над 53 000 лева на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, с които да подпомогне подготовката и участието на младите таланти в Международните олимпиади.

Още: Карти на доброто: Как еко идеите се превърнаха в творческа игра

Още: Алгоритъм на успеха: Българските медалисти от Олимпиадата по информатика

Задачи за движението на Марс. А после право хоро

Какви са били задачите, които нашите астрономи и астрофизи са решавали на олимпиадата? Теоретически, практически и наблюдателни - обобщава сребърната медалистка Лора Лукманова. И ако за теоретическите е трудно да бъдат обяснени, то тези в наблюдателния кръг могат да бъдат интересни за широката публика. На тях състезателите гледат с телескопи небесните явления. Били са заведени в модерен планетариум, където са получили задачи за движението на Марс спрямо звездите. Трябвало е младите астрофизици да изчислят какъв е радиуса от орбитата на Марс, използвайки наблюденията на моментите, в които планетата е точно на 90 градуса от Слънцето, гледано от Земята, както и няколко други специфични коефициенти. Лора споделя, че атмосферата в Катовице, градът, е домакинствал олимпиадата, атмосферата е била много приятелска. “Става дума за една изключително вдъхновяваща обстановка. Обменяш опит с хора от цял свят и това винаги е много вълнуващо”, казва Лора. И допълва, че на културната вечер, на която отборите на всяка държава е трябвало да покажат нещо от нея и да увлекат останалите, българските участници поканили всички да играят право хоро. “Сближих се с отборите на Непал и Филипините, бяха интересни, а и свиреха на китара, което е нещо, което много обичам”, разказва още сребърната медалистка. Тя казва, че често нейните приятели вече я молят да им обясня явленията на небето и винаги, когато погледне нагоре, първото нещо, което прави, е да се ориентира кои съзвездия и ярки звезди вижда.

Лора Лукманова

Нямам конкретен университет, към който финалистката вече да се е насочила. За нея обаче има нещо по-важно от това да бъде топ университет, от най-висок ранг. “Страстта към науката - това ми се струва на първо място. Искам да уча на място, в което тя да е все толкова разпалена, както сега”, обобщава Лора.