Един златен, два сребърни и един бронзов медал. Това е равносметката от отличията, които нашият отбор спечели по време на олимпиадата по лингвистика. Златният приз получи Константин Георгиев (12 клас, МГ "Баба Тонка", Русе), сребърните бяха за Теодор Малчев (12 клас, СМГ) и Рами Хенауи (12 клас, НПМГ), а бронзът за Николай Георгиев (ПМГ Силистра).
Домакин на международното състезание бе именно България - в Банско пристигнаха 205 състезатели от 37 държави, за да премерят сили. И българските ученици отново се представиха на изключително високо ниво. Впрочем два малко известни, но особено важни факта трябва да се споменат още тук. Първият, че преди две десетилетия именно у нас е организирана дебютната такава олимпиада. Втората: че след всички 20 международни олимпиади, по общ брой медали България стои на първо място в целия свят - изпреварвайки САЩ, Русия, Великобритания и Полша.
Ако за олимпиади по биология, химия и математика имаме най-обща представа, то съревнованията по лингвистика са малко познати на широката публика. За това какво представляват те говорихме с Александър Велинов, който от дълго време подготвя нашите отбори за световния форум, а тази година е и основен организатор на олимпиадата.
Намерени в превода
“Задачите по лингвистика са много интересни, раздвижени, в тях предварително “заучаване” няма как да има. Най-често на олимпийците се дава определен текст. Текстът е на език, който е много рядък, участниците нямат представа от него. Например: само в Папуа Нова Гвинея се говорят 800 езици, кавказките също са много, има и старинни езици, които могат да се използват. Под този текст на неизвестен език стои негов превод - преведен е на езика, който самите ученици говорят; в нашия случай, български. И на базата на сравнението между оригинала на непознат език и превода на познат, трябва да направят изводи за това какви явления, особености, правила, има непознатия. Трябва да забележат максимално много съответствия. И накрая, ето най-интересното, да започнат да правят двупосочни преводи - от непознатия език към родния и обратно”, споделя пред Actualno.com Велинов. Той допълва, че много често задачите идват директно от конкретна ситуация, с която някой от журито, съставено от професионални лингвисти, се е сблъсквал в работата си. Във втория тур пък олимпиадата става още по-заплетена и интересна, понеже се преминава в отборна игра. И на базата на изследването на непознатия език, учениците трябва да си изберат най-подходящите роли и заедно да отгават и предлагат варианти за превод. Много рядко може да се постигне абсолютно точен резултат - въпросът е кой ще успее да превежда приблизително най-добре.
Какви качества се изискват от един медалист? Логическо мислене, което обаче да е и много нестандартно, извън шаблона, посочва Велинов. Самият той е национален шампион от 1996-та година, днес работи в ИТ сектора, но заниманията му с отборите по лингвистика и преподаването на особеностите на този интересен предмет продължават.
Велинов допълва, че тази година социализиращият елемент на олимпиадата е изиграл чудесна роля; участниците са направили изкачване близо до Безбог, играли са на занимателни лингвистични игри, разкриващи смешната страна на езика и са се сближили много помежду си. От голяма помощ за олимпийския успех е и кампанията на Vivacom Операция “Жълти стотинки”. Вече две издания поред тя събира средства за българските участници. В десетото юбилейно издание на кампанията, телекомът дари над 53 000 лева на Сдружението на олимпийските отбори по придони науки, с които да подпомогне подготовката на младите таланти на страната.
Александър Велинов (вдясно) от години подготвя нашите отбори, а това лято е организатор на олимпиадата
Защо лингвистиката е толкова интересна? Думите на медалиста
Златният медалист от олимпиадата тази година Константин Георгиев е възпитаник на Математическата гимназия “Баба Тонка” в Русе. Георгиев всъщност печели златен медал за втори път - той получи отличието и миналата година. Ето какво ни разказа той за предизвикателствата на олимпиадата:
“Единият от езиците, от който трябваше да превеждаме, се казваше супире. Това е африкански език, който се говори на границата между Нигерия и Камерун. Другият - алабама; американският език на коренното население, на който е кръстен и щата Алабама в САЩ. Миналата година пък се падна да четем и превеждаме от лувийски език. Той има доста интересна писмена система, защото е смесица между йероглифи и азбука. Лувийският е от мъртвите езици, говорел се е в азиатската част на днешна Турция и е просъществувал до преди 2-3 хиляди години преди новата ера.
Решавайки задачи по лингвистика през годините, Константин се е сблъсквал с близо 300-400 непознати езика. Което пък му е дало възможност да открои какво му харесва най-много в българския. “Българският език е много интересен с това, че има т.нар. “евиденциалност” - тоест, различни граматически форми, които подчертават дали човека, за когото се говори, е имал свидетел на действията си. Класическият пример е с “той се напи” или “той се е напил”; в първия случай си видял, във втория си чул, разбрал. Всъщност в много малко езици глаголът се променя по подобен начин, за да даде сведения за това дали сме били свидетели на действието”, казва медалистът.
Освен по лингвистика, Георгиев е ходил на олимпиади по математика, английски, география. И споделя, че лингвистиката му е най-интересна, защото включва различен тип познания. “Математиката ти дава логическо мислене, което използваш, за да решиш задачите. Но пък ако си добър езиковед, имаш и онази специфична интуиция, която те води при превода и ти помага. Смятам, че това е най-красивото в лингвистиката: съчетането между двете”, казва още Константин.
Той е приет в Мюнхенския университет с икономика. “Следващите три години ще уча там, а после мисля да се върна обратно в България и да работя в банковото дело”, споделя той. А заниманията с в лингвистика, по думите му, са полезни във всяко едно човешко занимание. Понеже то е невъзможно без логика и понеже езикът е онова, с което го споделяме.
