Арт фамилия: Иво и Нина Петрови и пътят на изкуството

Още: Звезди и формули: Как Елена и Демира печелят медали на олимпиадите

Още: Да основеш Олимпиада: Как Бургас събра ИИ таланти от цял свят

Иво и Нина Петрови са едно необикновено семейство, в което се прави много изкуство и то в изключителен синхрон. Двамата са завършили Художествената гимназия за приложни изкуства в Трявна, специалност „Дърворезба“, и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет. Имат множество изложби в България и в чужбина, почеркът им е разпознаваем и харесван, а картините купувани. С много усилия те успяват да си изградят име, в техния случай дори - творческа фамилия. Ето какво ни разказаха артистите в рубриката ни "Формулата на успеха". 

Кои бяха големите трудности при развитието ви като търсени и харесвани художници, които продават творбите си? Нещата, за които не си давахте сметка, личните рискове, които сте поемали, както и - ако може ясно да се разграничи като такъв - моментът, от който насетне сте открили правилната посока.

Всичко сме приемали с чуство за хумор. Не си давахме сметка за нищо, не знаехме нищо, рискувахме всичко и поемахме всички рискове. Но бях толкова сигурен във възможностите ни (особено на Нина), че единственото нещо, което трбваше да направя, беше да мотивирам нея и да измислим какво да правим с нарисуваните картини. За първи път ще си призная, но съм си измислял понякога някакви истории, че някой някъде иска картините ни, само и само за да има тя желание да рисува. 

Още: Пътят към Олимпиадата: Как българските деца постигат високи успехи

Още: “Генерирай това”: За Олимпиадата по ИИ и един хит на Мария Илиева

Тръгнахме по галерии, като умишлено решихме да говорим само с най-добрите, което и досега ни е принцип, поне за България. И така се получи първата ни изложба в София в галерия "Витоша" през 1998 г. Като имате предвид, че 90-те години си бяха ненормални, най-лудото нещо беше да си художник. Никой не ни смяташе за нормални или както казва Илия Бешков "Можех да стана всякакъв, а аз избрах най-трудното и станах художник.”

Не знаем в кой момент се получиха нещата и дали въобще са се получили, но от значение беше първата изложба в чужбина в Барселона. Там разбрахме колко велико нещо е изкуството и как биха ни приели само заради таланта ни. Може още много да кажем, но не знам дали има смисъл. Само мога да благодаря на хората, които ни помагаха в тези времена; хора, които смятаха, че трябва да се помамага на такива като нас (и до сега има такива). На семействата ни също разбира се, въпреки че не ни разбираха и тъй като сме тръгнали да благодарим, най-вече благодарим на децата си.

Какви най-често са купувачите на картините ви? Какво търсят и ценят, какви “профили” имат?

Винаги са много, много интелигентни хора… И смели, за да решат да имат картина. Защото нашата работа е безплатна на практика: идваш, гледаш и вече си консумирал, получил си удоволствието и си надградил нещо без да има нужда да дадеш. Обаче моментът, в който твоите лични възвишени усещания те карат да платиш за картина, това те издига и те премества в друго измерение в пространството.

Още: Карти на доброто: Как еко идеите се превърнаха в творческа игра

Още: Алгоритъм на успеха: Българските медалисти от Олимпиадата по информатика

Как развихте онлайн продажбите си?

Нищо не сме развили. Само най-прозаичното, в социалните мрежи. Истината е, че всичко в тази област правят нашите галеристи, защото те са много грамотни професионалисти. Ние само рисуваме.

Всъщност, как определяте цената на една картина? Предвид това, че изобразителното изкуство винаги е било съвсем сложно по отношение на ценообразуването.

Най-правилният начин е галеристите да определят цените. Това са хората, които познават пазара, клиентите, ситуацията, всичко останало е малко измислено, макар че при някои се получава. Освен това, това че под някоя картина пише евентуално 10 000 евро в някоя излъскана европейска галерия, по никакъв начин не значи, че художникът получава 10 000 евро. Всички ще се изнедат колко пари реално взима художникът накрая... В тази връзка не е зле да благодарим и на родните ни клиенти.

Как един художник намира стила си с времето? Нина рисува ретро поп арт, а Иво фигурална живопис, близка до сецесиона; това обаче, предполагам, едва ли е било по дефиниция и е трябвало време, за да се оформят посоките ви като ви художници.

За това няма рецепта. Получава се с работата, с времето, с упорити търсения, вдъхновения и някои правилни съвети. Но съветът трябва да е от някой добронамерен човек, който разбира от тази работа. И слава богу, при нас се получи така.

Нина и Иво Петрови с децата им Ния и Димитър

Всеки от вас има собствен почерк, а изложбите ви са съвместни; по какъв начин синхронизирате творбите си, така че да се получи този ефект на сближаване?

Ами май се случва без да го търсим умишлено. Явно след толкова години заедно (и като художници, и като двойка, и като семейство), се усещаме и даже често мислим еднакво. Твърдо и двамата сме на мнение, че е много по-внушително и убедително нашите картини да се гледат в изложби, наши изложби.

Какъв е опитът ви от вашите изложби в чужбина? Как се приемат те навън и какви са отзивите, които най-много са ви зарадвали?

Реално опитът там стана по-голям отколкото тук, като започнем от Барселона, Париж, Москва, Виена, Лил, Тулуза. Все места, където сме правили по няколко изложби. Също Истанбул, Амстердам, Хага, Страсбург, Мадрид - това пък са места, където са ни представяли в галерии. Това са невероятни моменти с хора с много високо ниво, интелигентни, солидни. Хора, които те карат да усещаш, че си заслужава цялата борба, че съмненията дали правиш нещо са смешни и има все пак някакъв смисъл от теб.

Трябва да кажем също, че това се отнася и за българската публика. Още повече, че с тях може да говориш, няма езикова бариера и можете да си кажете много неща.

А отзивите са много приятни, но ще бъде излишен егоцентризъм да разказваме за тях.

Ще споделя само един момент от София. Беше 1999 г., в галерия "Витоша" се случват нещата. Навън е отвратително време, студ, киша, ноември. Влезе да разгледа човек неугледен, с едно старо яке, на което на гърба пишеше (с блажна боя) Чистота София. Може и да е бил от ромски произход, което за нас никога не е имало никакво значение, разбира се. Та този човек гледа близо 40 минути изложбата, накрая дойде при мен, стисна ми ръката и попита: “От г’де намираш сили?!”

И така, винаги като ни попитат нещо такова, се сещаме за това.

По какво работите в момента и какво ви предстои като представяния в най-близко време?

В момента сме много вдъхновени и работим по няколко неща - изложба и едновремено с това Нина ще участва в много голямо арт събитие, с картини в големи формати. Това трябва да се случи през март, а през май изложбата. Тези две неща ще станат в чужбина и двете на места и при хора, които много уважаваме и обичаме. Реално сме много щастливи, но засега няма да издаваме къде, ще се разбере в правилния момент, за да има все пак някаква загадка. Така и така и без друго сме малко неизвестни и леко митични…