Първата стъпка към приемане на Бюджет 2023 година беше премината успешно - във водещата парламентарна комисия по въпроса, а именно тази за бюджет и финанси. Става въпрос обаче за бюджета за здраве - този за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и за този за пенсии - на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Всъщност бюджетът за ДОО мина и в социалната парламентарна комисия. Основното в него е следното - пенсиите се вдигат с 12%, заради швейцарското правило, касаещо промяната на инфлацията: Средната пенсия за 2023 година ще надхвърли 788 лв. По 780 лв. става минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, земеделските и тютюнопроизводителите, като тези промени влизат в сила от 1 август, както и 780 лв. за отглеждане на дете до 2-рата му година. Максималният осигурителен доход остава 3400 лв.
За увеличение на осигуровките се обявиха и от КНСБ, и от БСП, като най-вече се говореше за максималния осигурителен доход. Любомир Дацов от Фискалния съвет коментира, че разходите за пенсии са променили в последните 3 години структурата на целия държавен бюджет. "Почти цялата гъвкавост на националния бюджет беше изядена от тези неща. Текущите разходи със съществен принос на разходите за пенсии влияят върху формирането на дефицити", допълни той. При съотношение от един работещ на един пенсионер, съотношението между пенсии и средна заплата трябва да е около 40%, а ние отидохме към 52-53%, изтъкна Дацов, цитиран от в. "Сега". Според Дацов, като караме така, населението в България трябва да се увеличи двойно, за да има кой да изкарва и плаща пенсиите.
ОЩЕ: Дефицит, инфлация, БВП, пари за пенсии и още - проектът за Бюджет 2023
Омбудсманът и синдикатите поискаха мнималното дневно обезщетение за безработица да стане 23 лв. - сега е 18 лв., а масово депутатите не подкрепиха увеличението на втората година на майчинството. Срещу обвързването му с минималната заплата бяха и от КНСБ.
Що се отнася до бюджета на НЗОК, КРИБ подкрепиха проекта. Румен Гечев от БСП обаче настоя, че в НЗОК реформи няма. Всички виждаме какви са диспропорциите, всяка година гласуваме, непрекъснато растат преводите към НЗОК, качеството на услугите намалява. Българите не могат да си плащат за услугите, освен другото разделение в България - богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни, най-богатите си позволяват най-модерно здравно обслужване, българският народ не може да си го позволи, посочи Гечев. Той определи ситуацията в здравеопазването като пълна анархия, предаде БТА.
ОЩЕ: Държавните пари за 2023 - 2025 година - какво предвижда правителството
