България покрива всички критерии за членство в еврозоната, но без инфлацията - само тя остава за пълноправното ни влизане в еврогрупата. Това гласят редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка.
Още: Има ли опасност да не бъдат изплатени пенсиите заради липсата на удължителен Закон за бюджета?
Още: С карта VISA от Fibank може да се спечелят страхотни награди
Още: Politico: България ще получи "не" от Европа за приемане на еврото
Три от четири критерия са изпълнени
Страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно този за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент.
България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на страната ни да изпълни и последното предизвикателство пред членството ѝ в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен, съобщиха от Министерството на финансите, цитирайки докладите.
Още: Еврото е на невиждани скоро нива спрямо долара
Още: Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
Днес ЕК и ЕЦБ публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Bank of England взе решение за лихвите, различно от другите големи банки
Още: Асен Василев призова служебния кабинет да внесе удължителен закона за бюджета (ВИДЕО)
Конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.
Още: Главчев очаква до края на годината да покрием всички критерии за влизане в еврозоната
Какво не ни достига?
Според Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната – годишната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Към края на май нивото у нас е по-високо от необходимото.
Още: Денков се опасява от проблеми с данъците след 1 януари 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Японската централна банка взе решение за лихвите
Снимка: iStock
За април този индекс за България беше 2,5%. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация (спрямо същия месец на 2023 г.) е 2,7% - т.е. се е ускорила спрямо предходния месец. Общата годишна инфлация през май спадна до 2,3%, а месечната достигна отрицателната стойност от -0,2%.
Още: Инфлацията отново се ускорява през май
По-добре сме от останалите
Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно - в размер на 1,9% от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1% е значително под референтната стойност от 60%. По този показател сме на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс - от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро. Няма никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий.
В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната - България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната, гласят оценките.
Още: Още една стъпка към приемане на еврото: Служебният кабинет ще обсъди ключов закон
Ще искаме нов доклад
"От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция", обобщиха от МФ.
"Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната", обявиха от ведомството.
При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, казват от финансовото министерство. Това означава, че датата 1 януари 2025 г. няма да бъде изпълнена като цел, а ще се търси влизане в еврозоната в средата на следващата година.
Припомняме, че България подаде заявление за влизане в еврозоната още през 2018 г., като първоначалният план беше страната ни да попадне в еврогрупата за две години. Впоследствие обаче срокът постоянно се променяше и до момента целта беше 1 януари 2025 г. Експерти говорят и за изместване на срока за 1 януари 2026 г.
Още: Защо икономиката ни е на дъното в Европа? Говори финансистът Румен Гълъбинов (ВИДЕО)
