България покрива всички критерии за членство в еврозоната, но без инфлацията - само тя остава за пълноправното ни влизане в еврогрупата. Това гласят редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка.
Още: Politico: България ще получи "не" от Европа за приемане на еврото
Три от четири критерия са изпълнени
Страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно този за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент.
България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на страната ни да изпълни и последното предизвикателство пред членството ѝ в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен, съобщиха от Министерството на финансите, цитирайки докладите.
Днес ЕК и ЕЦБ публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.
Още: Главчев очаква до края на годината да покрием всички критерии за влизане в еврозоната
Какво не ни достига?
Според Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната – годишната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Към края на май нивото у нас е по-високо от необходимото.
Снимка: iStock
За април този индекс за България беше 2,5%. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация (спрямо същия месец на 2023 г.) е 2,7% - т.е. се е ускорила спрямо предходния месец. Общата годишна инфлация през май спадна до 2,3%, а месечната достигна отрицателната стойност от -0,2%.
Още: Инфлацията отново се ускорява през май
По-добре сме от останалите
Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно - в размер на 1,9% от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1% е значително под референтната стойност от 60%. По този показател сме на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс - от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро. Няма никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий.
В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната - България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната, гласят оценките.
Още: Още една стъпка към приемане на еврото: Служебният кабинет ще обсъди ключов закон
Ще искаме нов доклад
"От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция", обобщиха от МФ.
"Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната", обявиха от ведомството.
При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, казват от финансовото министерство. Това означава, че датата 1 януари 2025 г. няма да бъде изпълнена като цел, а ще се търси влизане в еврозоната в средата на следващата година.
Припомняме, че България подаде заявление за влизане в еврозоната още през 2018 г., като първоначалният план беше страната ни да попадне в еврогрупата за две години. Впоследствие обаче срокът постоянно се променяше и до момента целта беше 1 януари 2025 г. Експерти говорят и за изместване на срока за 1 януари 2026 г.
Още: Защо икономиката ни е на дъното в Европа? Говори финансистът Румен Гълъбинов (ВИДЕО)
