Драстично понижаване на законната лихва, която се прилага при просрочени задължения у нас, предлагат група депутати от управляващата коалиция. Основните мотиви на вносителите са, че настоящият размер на законната лихва не отговаря на социално-икономическата ситуация в страната, покачващите се цени, спада в оборотите на предприятията, икономическата несигурност и практиките в Европейския съюз. Това става ясно от проект на закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен в Народното събрание.
Още: "По-лош от най-лошия сценарий": Митата на Тръмп сринаха акциите на големи американски компании
Още: Еврото с малка промяна в курса спрямо долара
Предвижда се, новото ниво на законната лихва да бъде различно, както за търговците, така и за физическите лица. Понастоящем законната лихва у нас се изчислява на база основен лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка, като към него се добавят 10 процентни пункта. Това ниво се прилага в еднакъв размер за гражданите и бизнеса.
Според предложението, новият размер на лихвата за просрочия не трябва да надхвърля ОЛП на БНБ плюс 8 процентни пункта за търговците и ОЛП плюс 4 процентни пункта за физическите лица. Това означава, че конкретно за физическите лица, лихвата за просрочия ще намалее над два пъти – от 10% на 4%, ако законопроектът получи зелена светлина.
Основният лихвен процент на БНБ обикновено е нулев, така, че размерът на добавката към размера на законната лихва реално определя същинския ѝ размер. При едно евентуално повишаване на ОЛП от страна на БНБ обаче, законната лихва може да придобие доста високи измерения.
Още: Двойно увеличение на бюджетния дефицит за месец - предварителни данни
Още: Ще предизвикат ли рецесия: Кристалина Георгиева обясни за митата на Тръмп
Законната лихва е тази, която не подлежи на договаряне между страните по договорите, тоест възниква по силата на закона. Тази лихва се прилага по забавени плащания към държавата като неплатени данъци, такси и прочее. Смисълът на законната лихва е да служи като механизъм за обезщетения при възникнали просрочия по смисъла на Закона за задълженията и договорите. За разлика от договорните лихви при заемите, която се определя по силата на договор между две страни, размерът на законната лихва се определя от Министерски съвет.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Еврото с необикновен ход спрямо долара
Още: Великденска добавка за пенсионери в Кипър: Десет пъти по-висока от България
Ако предложението бъде прието, новият размер на законната лихва няма да действа със задна дата. Това означава, че лихвата по стари задължения, възникнали преди влизането в сила на изменението в закона, ще продължи да се изчислява по настоящите правила.
Размерът на законната лихва за последно е определян през 1994 година, става ясно от мотивите към законопроекта.
„От тогава до днес са изминали 27 години, през които настъпиха значителни промени в обществено-икономическите отношения в страната, в покупателната способност на българското население, както и бе натрупана инфлация през периода. Действащият към момента ЗЗД (Закон за задълженията и договорите, бел. ред.) в тази му част не отразява тези промени.”, пише в мотивите.
Още: БНБ съобщи колко достигна външният дълг на България
Още: Златото започна седмицата с нова рекордна цена
„Той по никакъв начин не отчита настъпилите трансформации в държавата, обществото и икономиката от последните две и половина години, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, от вътрешно и външнополитически събития, довели до съществено повишаване на цените на източниците на енергия и горива, до покачване на цените на основните стоки за бита, до намаляване на оборотите на предприятията, съпроводено с увеличаване на разходите за производство, до икономическа несигурност и нестабилност.”, посочват от вносителите.
Според документа, законната лихва в държавите от ЕС варира между 4% и 8% и често е диференцирана според качеството на длъжника – търговец или нетърговец.
Настоящият размер на лихвата е завишен, посочват вносителите, като „това променя самата правна природа на законната лихва, като трансформира нейната функция от обезщетителна в силно санкционна.”
Още: МВФ: Реформа на плоския данък може да намали неравенството в България