Драстично понижаване на законната лихва, която се прилага при просрочени задължения у нас, предлагат група депутати от управляващата коалиция. Основните мотиви на вносителите са, че настоящият размер на законната лихва не отговаря на социално-икономическата ситуация в страната, покачващите се цени, спада в оборотите на предприятията, икономическата несигурност и практиките в Европейския съюз. Това става ясно от проект на закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен в Народното събрание.
Предвижда се, новото ниво на законната лихва да бъде различно, както за търговците, така и за физическите лица. Понастоящем законната лихва у нас се изчислява на база основен лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка, като към него се добавят 10 процентни пункта. Това ниво се прилага в еднакъв размер за гражданите и бизнеса.
Според предложението, новият размер на лихвата за просрочия не трябва да надхвърля ОЛП на БНБ плюс 8 процентни пункта за търговците и ОЛП плюс 4 процентни пункта за физическите лица. Това означава, че конкретно за физическите лица, лихвата за просрочия ще намалее над два пъти – от 10% на 4%, ако законопроектът получи зелена светлина.
Основният лихвен процент на БНБ обикновено е нулев, така, че размерът на добавката към размера на законната лихва реално определя същинския ѝ размер. При едно евентуално повишаване на ОЛП от страна на БНБ обаче, законната лихва може да придобие доста високи измерения.
Законната лихва е тази, която не подлежи на договаряне между страните по договорите, тоест възниква по силата на закона. Тази лихва се прилага по забавени плащания към държавата като неплатени данъци, такси и прочее. Смисълът на законната лихва е да служи като механизъм за обезщетения при възникнали просрочия по смисъла на Закона за задълженията и договорите. За разлика от договорните лихви при заемите, която се определя по силата на договор между две страни, размерът на законната лихва се определя от Министерски съвет.
Ако предложението бъде прието, новият размер на законната лихва няма да действа със задна дата. Това означава, че лихвата по стари задължения, възникнали преди влизането в сила на изменението в закона, ще продължи да се изчислява по настоящите правила.
Размерът на законната лихва за последно е определян през 1994 година, става ясно от мотивите към законопроекта.
„От тогава до днес са изминали 27 години, през които настъпиха значителни промени в обществено-икономическите отношения в страната, в покупателната способност на българското население, както и бе натрупана инфлация през периода. Действащият към момента ЗЗД (Закон за задълженията и договорите, бел. ред.) в тази му част не отразява тези промени.”, пише в мотивите.
„Той по никакъв начин не отчита настъпилите трансформации в държавата, обществото и икономиката от последните две и половина години, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, от вътрешно и външнополитически събития, довели до съществено повишаване на цените на източниците на енергия и горива, до покачване на цените на основните стоки за бита, до намаляване на оборотите на предприятията, съпроводено с увеличаване на разходите за производство, до икономическа несигурност и нестабилност.”, посочват от вносителите.
Според документа, законната лихва в държавите от ЕС варира между 4% и 8% и често е диференцирана според качеството на длъжника – търговец или нетърговец.
Настоящият размер на лихвата е завишен, посочват вносителите, като „това променя самата правна природа на законната лихва, като трансформира нейната функция от обезщетителна в силно санкционна.”
Още: МВФ: Реформа на плоския данък може да намали неравенството в България
