С проекта на Закона за държавния бюджет на се предвижда максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., да бъде до 12,7 млрд. лв. С тях от една страна се обезпечава възможност за емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния дългов пазар и на международните капиталови пазари.
Това сочи проектът на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г., публикуван за обществени консултации в сайта strategy.bg. Той е внесен за обсъждане от Министерството на финансите.
От друга - за сключване на структурни програмни заеми в размер до 500 млн. евро с ЕИБ и БРСЕ за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейските фондове при споделено управление през програмния период 2021-2027 г.
Какво предвижда бюджетът?
Документът дава основните насоки за провеждането на единна политика в областта на държавния дълг, в съответствие с очакваните макроикономически и бюджетни прогнози в тригодишен времеви хоризонт. Предназначението ѝ е да оцени и ограничи в максимална степен рисковете, които структурата и профилът на дълга генерират и да осигури стабилни източници за дългово финансиране. Още: НСИ обяви колко е бюджетният дефицит, надмина ли 3%?
Според документа, размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през 2024 г. възлиза на 3,5 млрд. лв. От тях 2,9 млрд. лв. (1,5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации (пласирани на МКП през 2014 г.) и 0,4 млрд. лв. за падежа на ДЦК (емитирани на вътрешния пазар през 2014 г.), както и 0,2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми.
Освен за рефинансиране на дълга е предвидено дълговото финансиране с цел осигуряване на средства за покриване на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
През следващите години 2025-2026 г. се планира дългово финансиране в размер на 11,6 млрд. лв. за 2025 г. и 11,7 млрд. лв. за 2026 г.
Предстоящите през този период погашения по дълга са в размер на 3,6 млрд. лв. през 2025 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3,3 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг) и в размер на 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг).
Въз основа на горните допускания през периода 2024-2026 г. се предвижда нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Предвижда се нивото му в номинално изражение да достигне до 66,5 млрд. лв. към края на 2026 г., а съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП съответно до 28,8%.
Очакваното нарастване на държавния дълг обуславя и динамиката на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт. Още: България е втора в ЕС сред държавите с най-нисък дълг
През периода 2024 - 2026 г. разходите за лихви се предвижда да се увеличават и да достигнат съответно до 966,8 млн. лв. (или от 0,5% от прогнозния БВП за 2024 г.), 1 512,7 млн. лв. (или 0,7% от прогнозния БВП за 2025 г.) и 2 259,4 млн. лв. (или 1,0% от прогнозния БВП за 2026 г.)
През 2024 г. със законопроекта е определен максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината до 4,5 млрд. лв., от които 4,4 млрд. лв. по Закона за държавния дълг във връзка с финансиране на стратегически проекти от енергийния и транспортния сектор:
- за инвестиции на „НЕК“ ЕАД във връзка с финансиране на проект „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ в размер до валутната равностойност на 80 млн. лв. и на проект „Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ в размер до валутната равностойност на 75 млн. лв., при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
- във връзка с финансиране на проект „Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадка №2 на АЕЦ „Козлодуй“ (7 блок) в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
- за инвестиции на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за финансиране на проект „Придобиване на подвижен железопътен състав“ в размер до левовата равностойност на 300 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Още: МВФ: България е отличник в ЕС по отношение на държавния дълг
Потребител с името "chezare111" е направил следния коментар на внесения проект:
"Защо трябва да се взима нов дълг, когато финансовите условия не са изгодни за рефинансиране? Лихвите при евентуален нов дълг ще са в пъти по високи от досегашните, просто такива са в момента условията на финансовите пазари. Може в същото време да се приложи облагане на свръхпечалбите на банките опериращи в България. В последните години държавата принуди бизнеса и физическите лица де преминат основно на банкови операции, а в същото време търговските банки вдигнаха и въведоха нови такси за своите клиенти. В резултат търговските банки имат печалби няколко пъти по - големи от предходен период. Въведете 80% облагане на банките при свръх печалби и 40% данък печалба за тях, така поне част от парите на бизнеса и гражданите ще се върнат в държавата. С такъв ресурс може да се посрещне дори идващите падежи по заеми в следващите 3 години, без да се взима нов дълг. Същата стратегия може и трябва да се приложи за енергийните дружества, при тя печалбите също са в пъти спрямо предходни години. В предвид предстоящата рецесия в ЕС, ние като скачен съд с тяхната икономика ще претърпим същите вреди и трябва да сме подготвени да покрием поне част от старите си дългове и да не взимаме нови дългове поне в следващите 2 години/2024 и 2025г/".
