Откакто е президент, Путин последователно инвестира в работата с руската младеж. И то успешно: младите руснаци са едни от най-верните му поддръжници. Има обаче и критични младежи. Сега Путин ухажва и тях.
Тази среща на Путин няма нищо общо с предстоящите президентски избори, увери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Разговорите с високонадарените младежи на 21-ви юли в Сочи били естествено продължение на други срещи от този вид. Независимо от уверението на Песков, разговорите с младите руснаци предизвикват голям интерес и поради още една причина. През последните няколко месеца в Русия се проведоха две протестни демонстрации на опозицията, движеща сила в които бяха най-вече учениците. Те последваха призива на опозиционера Алексей Навални и масово излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията и срещу правителството.
Облъчени и подложени на пропаганда
Дмитрий Гудков, ръководител на реномирания институт за проучване на общественото мнение "Левада", смята, че срещата на Путин с младежите в Сочи е свързана както с изборите, така и с протестите. "Кремъл е разтревожен от участието на младите в протестите и затова сега ги ухажва", казва социологът.
На сходно мнение е и германският журналист Бенямин Бидер, бивш кореспондент на списание "Шпигел" в Русия и автор на книгата "Поколението Путин". Според Бидер, Кремъл е изненадан, че млади хора могат да протестират срещу властта и срещу Путин. Той припомня, че последната голяма протестна вълна в Русия бе през зимата на 2011-2012 година. Тя бе предизвикана от оповестяването на Путин, че отново ще се кандидатира за президент, както и от подозренията за нарушения на парламентарните избори.
Както тогава, така и сега повечето млади руснаци на възраст между 18 и 24 години подкрепят Путин, обяснява Гудков. "Тъкмо сред тази възрастова група подкрепата за него е най-голяма. Тези млади хора са израснали в епохата на Путин и в най-голяма степен са били подложени на облъчване и пропаганда", казва социологът. Бидер добавя, че младите хора са усвоили рефлекса да подкрепят Путин от своите родители и от обкръжението си. "Много млади руснаци все още не са достатъчно политически ограмотени", смята журналистът.
Сред младите се е оформило и едно критично малцинство, но само в големите градове и едва през последните години. "По приблизителни оценки, 25% от руснаците са недоволни от Путин, от тях едва една десета са млади хора", казва Гудков.
Откакто Путин за пръв път пое президентския пост през 2000 година, той последователно инвестира в работата с младежта. Путин редовно се среща с млади хора по време на летни лагери в провинцията. Няколко верни на Кремъл младежки движения като "Идущие вместе" и "Наши" вече няколко пъти проведоха улични акции срещу опозиционери и вдигнаха доста шум, но после тихомълком бяха разпуснати. Бидер смята, че работата с младежта в Русия не е плод на някаква премислена стратегия, а преследва главно пиар цели. Задачата е една-единствена: президентът Путин трябва да бъде изобразен като млад и динамичен политик.
Патриотизъм и милитаризъм
След анексирането на Крим Кремъл все по-настойчиво се опитва да обедини патриотизма (обявен от Путин за национална идея) с милитаристичното въодушевление. От 2015 година насам с тази задача се е захванало движението "Юнармия", което е под крилото на Министерството на отбраната. Целева група на "Юнармия" са учениците. А съвсем управляващата партия "Единна Русия" оповести законопроект за унифициране на патриотичното възпитание.
Според Дмитрий Гудков, тъкмо спуснатият отгоре патриотизъм е една от причините за протестните акции на млади руснаци през последните месеци. "Защото това не са политически протести, това е отхвърляне на диктата като част от младежката контра-култура", обяснява социологът. "Еуфорията след Крим и ефектът на мобилизация при младите отшумяват по-бързо, отколкото сред руснаците от останалите възрастови групи", добавя германският журналист Бенямин Бидер.
И все пак, младежките протести не предсталяват сериозна заплаха за Путин и евентуалната му поредна кандидатура за президент, убедени са и двамата експерти. По-нататък обаче настроенията сред младите могат да се превърнат в проблем за президента. "В редица разговори установявам, че много млади хора, най-вече добре квалифицирани и изключително талантливи, вече не виждат шанс да развият потенциала си в Русия", казва Бидер. При това не става дума за някакви активисти на опозицията, а за хора с положителна ориентация към Кремъл, главно от стартъп средите. Бенямин Бидер цитира обяснението на един от някогашните лидери на "Наши": "Не искам да живея в Китай!".
Тази част от руската младеж очевидно отхвърля курса на Кремъл към изолация и конфронтация със Запада. В резултат: едни вече обърнаха гръб на родната Русия, а други кроят планове за нов живот в чужбина.
Източник: Дойче веле
