От юли насам животът в Куба се промени. По-точно казано: промяната настъпи на 35 обществени места на острова. Тя носи радост на обикновените хора и печалби на предприемчивите кубинци.
Откакто в началото на юли кубинското правителство пусна безжичен интернет на 35 обществени места и намали таксите за ползването му почти наполовина, достъпът до онлайн-пространството породи редица нови, предимно нелегални възможности за бизнес.
В началото на октомври репортаж на кубинската държавна телевизия показа онова, което мнозина кубинци отдавна знаеха или поне предполагаха: шефове на клонове в държавната телекомуникационна компания "Etecsa" масово отклоняват карти за достъп до интернет, за да ги продават на черно.
Раулито, който не желае да посочи истинското си име и възраст, знае много добре за какво става въпрос. Той е от онези кубинци, за които общественият достъп до интернет донесе неочаквани възможности за печалби. Раулито продава крадените интернет-карти по улицата. "Tarjetas, tarjetas" (превод: карти, карти), прошепва той на минувачите и за секунди прибира парите в джоба си. Става дума за по 3 CUC (конвертируеми песос) за един час достъп до интернет. Тази валута съществува редом с официалната кубинска валутна единица CUP. Конвертируемите песос могат да бъдат обменяни в твърда валута, тяхната стойност е обвързана с щатския долар.
Кой как печели от промяната
Докато за повечето европейци наличието на интернет-достъп от вкъщи е нещо естествено, за кубинците това си остава чиста утопия. Дори на работните си места повечето от тях нямат интернет. До началото на лятото безжичен достъп до онлайн-пространството имаше само в хотелите за чужди туристи, при това често на безумно високи цени. Затова и повечето кубинци бяха принудени да чакат на безкрайните опашки пред компютърните зали на "Etecsa". Сегашният достъп до новосъздадените спотове за безжичен интернет става през личния мейл. Тарифите за ползването му възлизат на два CUC за час или - ако е чрез анонимните карти за достъп – по 2,50 CUC за час.
От няколко седмици насам Раулито си изкарва хляба именно от препродажбата на подобни (крадени) карти. Онези, които искат да си спестят дългите опашки пред залите за интернет, или не са могли да получат по официалния начин Wi-Fi-карти, прибягват до неговите услуги. Има още около 30-40 души, които въртят търговия на същото място – предимно млади мъже, но също така жени и пенсионери. Те гледат да не носят много карти, за да могат да се оправдаят пред полицията. Който бъде задържан за нелегална търговия с карти, го очакват високи парични глоби.
Раулито обикновено успява да продаде по 30-40 карти на ден, а приходите от тези "сделки" са добри - поне за страна като Куба, където хората не плащат наеми за жилищата си, тъй като ги притежават, където здравеопазването и образованието са безплатни, а голяма част от основните хранителни стоки, транспортът и културата се субсидират от държавата. За да изкара същите пари, Раулито би трябвало да работи близо месец на държавна служба.
Покрай пускането на безжичен интернет на 35 обществени места възникнаха цяла редица нови бизнес-дейности и далеч не са свързани само с продажбата на карти за достъп до мрежата. Така например има хора, които с помощта на специална апликация създават нови локални точки за безжичен интернет и продават достъп за определен брой минути.
Тъкмо онези кубинци, които не могат да си позволят покупката на карти за интернет, получават по този начин възможност за достъп до световната мрежа на по-ниска тарифа. Срещу малка парична сума пък други инсталират на компютрите и мобилните си устройства апликации, които позволяват неограничено сърфиране в интернет или пък продават разкодирани пароли за интернет-достъп на туристически хотели.
Кубинското правителство междувременно оповести, че смята да разширява възможностите за Wi-Fi на обществени места. В съответствие с приетия през ноември 2014 план на Международния съюз по далекосъобщения под мотото "Connect 2020" е предвидено до края на това десетилетие в Куба да има интернет-връзка за половината от всички частни домакинства.
Колко са изостанали кубинците?
В това отношение Куба има много да наваксва в развитието си. Страната има най-ниското покритие с интернет в цяла Латинска Америка. През 2013 година с интернет там са били свързани едва 3,4% от частните домакинства. Право на частен интернет имат предимно учени, журналисти, хора на изкуството, както и чуждестранни бизнесмени. Освен това засега кубинското правителство осигурява приоритетно достъпа до интернет на различните образователни, здравни и научни институции.
"Комунистическата партия сега наистина е решена и готова да задвижи информатизацията на обществото и да предостави частен достъп до интернет за всички", каза кубинският вицепрезидент през февруари тази година на форума по информатика и киберсигурност в Хавана.
Повече възможности за достъп до интернет на обществени места ще означава и повече печалби за хора като Раулито. Макар че той едва ли може да забогатее истински от това.
Източник: Дойче веле
