Гърция отново бе гледана под лупа: Еврогрупата изрази задоволство от хода на реформите в страната и обеща още 6,7 млрд евро помощи. Наистина ли гърците вече се справят по-добре? Репортаж на Милона Марианти от Солун.
Той е един от оптимистите в гръцките бизнес среди. Председателят на гръцкия Съюз на търговците и предприемачите Василис Коркидис тъкмо приключва проверката на данните за търговския баланс за 2017 година. Опитният бизнесмен, чиято фирма доставя резервни части за гръцките корабостроителници, знае, че следващите години няма да бъдат лесни, но смята, че черногледството не помага на никого. "Трябват ни още кураж и вяра, за да издържим и през идните тежки години", казва Коркидис.
Според даните на Съюза на търговците и предприемачите, след коледното пазаруване през миналата година гръцката търговия е постигнала ръст от 2,5%, като приходите са достигнали общо 42 милиарда евро. А това се равнява на 700 милиона евро излишък в търговския баланс. "Този ръст може и да е малък, но е като балсам за душата на търговеца и потребителя", казва Коркидис. Той признава, че гръцката икономика е далеч от добрите стари времена и припомня, че преди десет години - през 2008 - търговията е отбелязала 77 милиарда евро приходи.
Излишъкът в търговския баланс на страната се дължи най-вече на подаръка, който гръцкото правителство направи на потребителите преди празниците: то изпозлва част от излишъка в държавната хазна за социални бонуси. Става дума за 730 милиона евро, с помощта на които много гръцки граждани успяха да покрият неплатените си сметки за газ, ток и вода, а и да си позволят някои по-дребни подаръци за празниците.
Да броиш стотинките
Днес много гърци се опасяват, че ако заплатите им продължават да бъдат орязвани, няма да могат да свързват двата края. "Затова са важни инвестициите, които създават работни места. Само така гърците ще могат да си стъпят отново на краката, а не да разчитат основно на помощи от държавата", казва 35-годишната историчка Мария Топаниду.
До неотдавна тя се е смятала за късметлийка: вместо да бяга в чужбина като много други нейни сънародници, тя си е намерила работа в един музей. С нетния си доход от 750 евро месечно досега младата жена е успявала да си плаща наема и сметките. Но след Нова година работното ѝ време е било съкратено и вече работи един ден по-малко в седмицата. "Не мислех да вземам помощи от силно задлъжнялата гръцка държава, но се радвам, че правителстото започва да мисли и за гражданите, изпаднали в затруднение", посочва Топаниду.
Подобно е и мнението на 50-годишния служител в земеделска кооперация Димитрис Андрицос. Неговата заплата не е била съкратена драстично, но той страда от забавени плащания: много фермери в района още не са си получили парите от миналогодишната реколта. "Налага ми се постоянно да си правя сметките - трябва да подпомагам финансово и майка си, чиято пенсия е крайно недостатъчна", оплаква се той.
Към текущите му разходи отскоро са се прибавили и непредвидени - за медицинска помощ. "Лекарите бягат от страната, а точно в този момент имаме най-голяма нужда от тях. Четири пъти в годината получавам специален препарат за клепачите на очите. Но последния път ми казаха, че заради недостиг на персонал следващият ми преглед е чак след година."
Димитрис би могъл да си вземе час и за частен кабинет, но прегледът там струва 50 евро. И в аптеката ще трябва сам да заплати лекарството си.
82% за данъци?
Петрос Балариос, който има малка туристическа фирма, също не разбира вълненията около положителното салдо по търговския баланс. За него "плюс" е равносилно на кошмар. В края на 2017 печалбата му е била с 8 хиляди евро по-голяма от предходната година. "Само че плащам 29 процента за данъци, други 29 процента отиват за дължимата предплата за 2018 година, а 25 процента - за ДДС. Общо 82 процента отиват за държавни отчисления, без да знам каква ще бъде следващата година", жалва се Балариос.
В туристическия бранш мнозина споделят съдбата му. Финансовите запаси на повечето предприемачи отдавна вече са "изядени". А за спестявания, с които да си плащат сметките, те изобщо не могат да мислят, тъй като банките все още не им отпускат необходимите кредити.
Източник: Дойче веле
