Според германското правителство, на Балканите все още има потенциална ислямистка заплаха. Берлин обаче не навлиза в подробности за броя на джихадистите, нито за парите за Босна и Косово, идващи от Персийския залив.
Федералното правителство не изключва "принципно потенциална заплаха от страна на единични извършители и отделни фракции от ислямистката сцена" в Босна и Херцеговина. Това гласи отговорът на федералното правителство на запитване от страна на фракцията на Лявата партия в Бундестага за ислямистката опасност, произхождаща от Балканите. В отговора на правителството се казва още, че между радикални ислямисти от Балканите и Германия съществуват единични контакти. Германското външно разузнаване (BND) обаче няма конкретни сведения за растяща ислямистка активност в балканската страна.
А парите от Персийския залив?
По този начин федералното правителство опровергава отчасти статия на "Берлинер Цайтунг" от ноември 2017 година, в която се твърди, че германското разузнаване концентрирало все повече вниманието си върху балканските страни и най-вече върху Босна и Херцеговина. Все пак има и поле за спекулации, тъй като конкретните отговори на запитването на парламентарната фракция на Лявата партия остават засекретени. Федералното правителство не пожела да се изкаже официално за евентуалните парични потоци, идващи от страните от Персийския залив. Същото важи и за изпращането на имами от Саудитска Арабия и Турция в Босна и Херцеговина.
"За разлика от BND, федералното правителство се опитва да омаловажи пред обществеността растящата ислямистка заплаха", смята външнополитическата експертка на Лявата партия Севим Дагделен. Според нея, растящият брой на склонни към насилие ислямисти на Балканите оказва силно влияние върху сигурността в Германия. "Освен това е абсолютно неприемливо, че правителството продължава да крие ролята на страните от Персийския залив, начело със Саудитска Арабия и Турция", казва Дагделен.
Няма информация за броя на бойците
"Подлежащи на особена защита" - така федералното правителство окачествява данните за броя на бойците в Босна и Херцеговина и Косово, които през последните години са се присъединили към джихадистки групировки. Според публикации в медиите, двете балкански държави са европейските страни, от които, съотнесено към населението им, са излезли най-много ислямистки бойци. Федералното правителство все пак дава и малко информация. То твърди, че бойците от балканските страни не се присъединяват само към т.нар. "Ислямска държава" и бившия фронт Ал Нусра. Около десет процента от тях воюват в редиците на различни групировки от Свободната сирийска армия. Освен това федералното правителство установява, че за Сирия и Ирак заминават най-вече ислямисти от салафистките села в Босна, чиито жители се ориентират по "ранноислямските обичаи и традиции".
"Трябва да подсилим либералния ислям"
"Това е радикално отклонение от традиционния балкански ислям", казва експертът от австрийския институт за международна политика Вердан Джихич. "В Босна членовете на салафисткото движение излизат по улиците. Те са активни в културната сфера и имат собствени религиозни общности", споделя той.
Ясно е, че с помощта на Саудитска Арабия и други страни, салафитите на Балканите създават паралелна инфраструктура, която се противопоставя пряко на традиционните ислямски общности, убеден е Джихич. Неговата рецепта за справяне с проблема гласи: борба срещу бедността, истинска европейска перспектива за страните от Западните Балкани, засилване на либералната балканска интерпретация на исляма и не на последно място по-ефикасно сътрудничество между тайните служби.
Източник: Дойче веле
