Президентът Реджеп Таий Ердоган разбуни духовете с мнението си за договор, който преди почти един век определи границите на съвременна Турция, но който разтревожи както Гърция така и светската опозиция в Турция.
В реч в четвъртък (29 септември) Ердоган за първи път отхвърли идеята, че Договорът от Лозана през 1923 е "победа" за Турция и сърцераздирателно оплака загубата на острови в Егейско море, които сега са на гръцка територия. Договорът е смятан за фундамента на модерната турска държава, възникнала от руините на Османската империя. В Турция той се възприема като триумф на светското ръководство, водено от Мустафа Кемал Ататюрк.
За светската опозиция в Турция мнението на Ердоган представлява още едно потвърждение за завой към неоосманизма, едно открито изразено съжаление, че Анкара не контролира територия, простираща се от Балканите до Африка, както Истанбул е правил в османските времена. За проправителствените коментатори забележките на Ердоган са своевременно напомняне, че днешна Турция притежава една малка част от територията, контролирана някога от Османската империя.
“Победа ли е това?”
„Виждате Егейско море, нали”, изтъкна Ердоган в реч пред местни ръководители, събрали се в президентския дворец. „В Лозана ние раздадохме острови, които са толкова близо, че вашият глас може да бъде в тях чут, ако се провикнете. Това ли е победата?“, попита той. „Те бяха наши. Там има наши джамии, наши светини“.
Ердоган имаше предвид онези, които преговаряха за договора. Сред тях бе Исмет Иньоню, дясната ръка на Ататюрк, който по-късно ще го наследи като президент и ще стане още един герой за светски настроените турци.
„Тези, които седяха на масата за преговори, не съумяха да постигнат най-доброто споразумение. Днес ние страдаме от последствията“, бяха думите на Ердоган.
След османското поражение в Първата световна война /1914-1918/ съществуването на турска държава бе поставено под въпрос. Въпреки това, благодарение на стратегическия блясък на Ататюрк и победата във войната срещу Гърция през 1923 година бе създадена съвременна Турция, която се простира от Средиземно море до Персия.
Военната победа над Гърция и Договорът от Лозана зачеркнаха резултата от Севърския договор от 1919 година. Ако този договор бе изпълнен, съвременна Турция щеше да се стопи до района около Истанбул и Анадола. Съгласно новите граници, заложени в Лозана, всички острови в Егейско море отидоха към Гърция - с изключение на Гьокчеада (Имроз) и Тенедос (Тенедос). Някои острови вече бяха завладени (от Гърция) в хода на войната от 1912 година срещу Османската империя (това е Балканската война – ред.)
„Опасен за отношения"
Атина, която имаше стабилни отношенията с Анкара при управлението на Ердоган, заяви, че спорът няма да се отрази добре на двустранните отношения.
„Поставянето под въпрос на Договора от Лозана... е опасно както за отношенията между нашите две страни, така и за отношенията в региона," посочи гръцкият премиер Алексис Ципрас.
Отговарящият за европейските въпроси министър Никос Ксидакис заяви по телевизия “Скай”, че „изненадващите изблици на Ердоган“ се превръщат в нещо обичайно. „Той е изправен пред голям натиск вътре", добави Ксидакис, имайки пред вид неуспелия преврат от 15 юли и проблемите в съседна Сирия и Ирак.
Изявлението на Ердоган наистина звучи изненадващо, след като по повод 93-та годишнина от Лозанския договор, отбелязан на 24 юли, той го похвали като "учредителен документ на Република" и като "победа, спечелена със славната вяра на нашия народ, със смелост и саможертва".
На свой ред политологът Айкан Ердемир от базираната във Вашингтон „Фондацията за защита на демокрациите“, коментира, че "обратният завой" на Ердоган означава разпад на единството със светската опозиция в периода след 15 юли преврат. "Сега, когато турският президент възстанови пълния контрол над страната, той се чувства комфортно да се върне към антирепубликански и поляризиращи позиции," смята Ердемир.
Предателство към историята
Лидерът на основната опозиционна партия в Турция се изказа срещу коментарите на Ердоган, окачествявайки ги като предателство към историята.
"Не забравяйте, че седите на този стол благодарение на Лозана. Никой няма право да предава историята," каза Кемал Кълъчдароглу лидер на Народно-републиканската партия, основана от Ататюрк. Тя е смятана за пазител на светските му принципи.
Но Юсуф Каплан, наблюдател в проправителствения вестник „Йени Шафак“ окачестви Договора от Лозана като "смъртна присъда" и похвали Ердоган, задето хвърля "табута на боклука." "Турция не може да бъде завладяна отвън, но бе завоювана отвътре с налагане на светския характер от светския елит“, смята той.
В същото време Хаири Иньоню, кмет на район в Истанбул и внук на Исмет Иньоню, изтъкна, че доказателство за успеха на Лозана е „самото съществуване на Република Турция“, където полумесецът и звездата се развяват върху турския флаг. „Останалото са празни приказки“.
Автор: Фулия Йозеркан, AFP. Превод: БГНЕС