Той нарича себе си „Човекът без име“ или „No name“, с чийто псевдоним набра популярност преди почти десетилетие. Той е авангарден художник, който крие лицето и самоличността си, защото по думите му те не са важни.
"Как се казваме не е от значение за качеството ни на живот. Важни са нашите действия и чувства. Те определят живота ни и всичко около нас. Съсредоточил съм се изцяло върху постигането на целта си", споделя човекът без име.
Преди години той стана известен с поп-арт портретите си на известни български личности и с уличното си изкуство. Сега българският Банкси се завръща след дълго отсъствие от родната арт сцена с нов, мащабен проект.
"Страхът ме накара да започна отново да рисувам и да заснемам видеа. Той е причината да започна тази поредица. Обзеха ме страх и ярост, когато видях изхвърленият на боклука портрет на Левски. Страхувам се, че много неусетно, но сигурно сме започнали да забравяме героите си. Не можех да си обясня кой, как и защо е изхвърлил портрета на Апостола.
Не може старите портрети да нямат вече място в новите ни сгради и домове. Уж модернизираме и вървим напред, а всъщност тичаме назад. Моят начин да променя това е проектът „Бъдеще за миналото“ с идеята да създам съвременни портрети на нашите герои и чрез различни стилове в рисуването и нестандартни материали да се опитам да им дам нов живот."
За да бъде оригинален и да влезе в сърцата и домовете на хората Човекът без име използва необичайни подходи за творбите си.
"Нарисувах Левски на стената с къртач, за да привлека вниманието на хората, да ги вдъхновя и мотивирам, да им предам посланието на това произведение. А то е, че е време да откъртим излишната мазилка на забрава и да започнем да градим бъдещето си. Изобразих лика му и с 10 000 бутона от стотици клавиатури. Отне ми 62 дни, за да поставя всеки бутон на правилното място, но се случи нещо прекрасно.
Получих имейл от учителка, която е прожектирала видеото пред нейните ученици. Децата са били много ентусиазирани и са ръкопляскали накрая на видеото. Срещу 2 месеца работа спечелих 4 минути внимание от най-важните хора за нашето бъдеще – децата. На мен ми се струва като много добра сделка.
Целта ми е да създам картини, които хората да искат да закачат в модерните си жилища и офиси, така героите ни ще бъдат близо до тях. Създавам ликовете на великите българи от материали, от които дори не сме помисляли, че може да се прави изкуство. Искам хората да видят нещо, което не е правено досега", споделя българският Банкси.
А в името на каузата си, артистът е готов да даде най-ценното – своето време и енергия.
"Отделил съм цялото си време на каузата „Бъдеще за миналото“. Рисувам, снимам, монтирам, изучавам нови техники. Когато си почивам обмислям какво би било интересно за хората, какво би ги мотивирало да закачат портрет на Левски в дома си. Времето вече е малко по-различно. Всички ние сме по-различни. Лутаме се между минало, настояще и бъдеще. Все повече се отдалечаваме едни от други, озлобяваме се, откровено мразим се.
Нищо не ни обединява, а трябва да помним заветите на Левски, Ботев и всички наши герои. Трябва да бъдем сплотен народ. Всичко е заради онзи портрет до кофите за боклук. Чувствам, че не съм направил достатъчно, за да не се повтори. Когато почувствам, че съм успял, ще премина на следващ етап и друга поредица."
Той съчетава история и изкуство, за да помогне на миналото ни да оцелее в бъдещето.
"Задачата ми е да мотивирам хората да държат героите близо до сърцата си и да бъдем сплотени като народ, за да продължим. Не е лесна задача, затова е важен фокусът. Той трябва да бъде върху личностите, които изобразявам, върху техните дела и значението им за нас. Фокусът трябва да бъде и върху бъдещите поколения, делата ми са насочени изцяло натам. Всичко друго е без значение и би попречило да постигна целта си.
Левски за мен е единственото възможно бъдеще за нас. Заветите му са единственият начин да се постигне щастие, свобода и обединение. Като че ли сме изпробвали всички други варианти. Ако си припомним заветите му и ги приемем като наши принципи ще стигнем по-далеч отколкото сме очаквали.
Заветът, който прилагам в моя живот е: „Дела трябват, а не думи“. Когато нещо не ми харесва не губя време в приказки, а се заемам да действам. Дали ще променя нещо – не знам, но действам. В повечето случаи проблемите не се решават от един човек, но по пътя му се присъединяват още и още хора, искащи да внесат промени. Така се постига обединение, не е нужно да виждаш крайната цел, за да започнеш, но никога няма да я видиш ако не стартираш. Картините и видеата са един от начините да върна интереса на най-младото поколение към нашите герои, защото изкуството ми говори на техния език."
За да има приемственост каузата му, Човекът без име включва всички българи в нея. Следващата му цел е създаване на съвременен портрет на Христо Ботев, който да бъде нарисуван от последователите на проекта “Бъдеще за миналото“.
"Непознати хора ще си предават портрета и всеки сам ще остави щрих в портрета на Ботев. Той ще обиколи цяла България и ще се върне при мен, за да нанеса финалните щрихи. Това ще е първият портрет на велик българин, създаден от всички нас и за нас", споделя артистът.
"Заражда се една нова искра на гордост и памет. Заражда се надежда. Всички ние носим България в сърцето си. А крайната цел е и начална – да върна интереса на младите към портретите на великите българи. Един ден, когато отида на гости в приятел, в институция или учебно заведение, искам да видя там портрет на Левски и на Ботев, без значение стар или нов. Тогава ще знам, че целта е постигната."
За да предизвика активност в хората Човекът без име измисля различни предизвикателства и ги споделя чрез YouTube канала си.
"Настръхнах, когато ми изпратиха видео на 6-годишно дете, търсещо в тъмницата картина на Левски, която бях оставил, за да провокирам хората да тръгнат по стъпките на Апостола. В друг епизод провокирах хората да напишат какво за тях е Левски, а аз обещах да ги зарадвам с портрет. Искам те да стигат до българи, които ще ги оценят, ще ги пазят и ще се грижат за тях. Получих стотици писма, техните думи бяха така мотивиращи и истински, изпълнени с гордост, надежда и вяра, но и с болка. Рядко се случва, но омразата отстъпи назад."
"Целта на моите видеа и портрети е да кажа да хората да се обърнат към героите ни. Ние сме объркани, а те имат всички отговори как да постигнем целите си и да запълним липсите в нас. Трябва да държим заветите и портретите им близо до нас, а след това и да ги приемем в сърцата си. Искам да покажа, че технологиите могат да помогнат да съхраним спомена за героите и да ни обединяват. Просто трябва да натискаме клавишите с една обща цел", убеден е творецът.
А общата цел е една по-добра България. Само времето ще покаже как ще се развие проектът „Бъдеще за миналото“, колко последователи на идеята ще се появят и как ще изглежда ликът на Христо Ботев, изрисуван от всички нас. Е, имайте търпение и поне малко вяра.
Автор: Габриела Андреева
