Миналата година броят на молбите за убежище в ЕС е нараснал до над един милион, което е седемгодишен връх, като сирийците и афганистанците остават основните групи, търсещи закрила, съобщи агенцията за убежище на блока, предаде АФП.
Данните на Агенцията на Европейския съюз за убежище (EUAA) означават, че броят на кандидатите за убежище през 2023 г. ще се доближи до нивото, наблюдавано за последен път през 2015-2016 г., когато стотици хиляди хора - много от тях сирийци, бягащи от гражданската война - потърсиха убежище.
Имиграцията, включително тази на търсещите убежище, е водеща тема за Европа, която се подготвя за изборите през юни. Предвижда се крайно десните националистически партии, които се обявяват за по-строги критерии за влизане, да увеличат представителството си в Европейския парламент.
Още: По-малко бежанци в центровете у нас след влизането във въздушния Шенген
Германия, страната от ЕС, която получи най-голям брой молби за убежище през 2023 г. - около 29% от общия брой - е разтърсена от проблема. Членове на крайнодясната партия АзГ в тази страна - която се издига в социологическите проучвания - миналата година са се срещнали с екстремисти, за да обсъдят експулсирането на имигранти и "неасимилирани граждани" според доклад на разследващото издание „Коректив“. Това предизвика големи контрадемонстрации в Берлин и други градове срещу расизма.
По данни на EUAA миналата година в 27-те страни от Европейския съюз и асоциираните към Шенген държави Норвегия и Швейцария са регистрирани общо 1,14 милиона молби за убежище. Това е увеличение с 18% спрямо 2022 г. и потвърждава възходящата тенденция, очевидна от 2020 г. насам, когато ЕС излезе от пандемията от Ковид-19, по време на която пътуванията бяха ограничени.
Получените от Германия 334 000 молби за убежище са два пъти повече от тези на Франция - 167 000, и също така далеч надхвърлят тези на Италия - 136 000.
В целия ЕС сирийците са подали 181 000 молби. Афганистанците са подали 114 000, което, въпреки че са втората по големина група, е с 11% по-малко от 2022 г. Турските граждани са подали 101 000 заявления - с 82% повече в сравнение с предходната година - като повечето от тях са подадени в Германия.
Още: Увеличават тройно служителите на "Фронтекс" по българо-турската граница
В Испания са подадени с една трета повече заявления от венецуелци и колумбийци - по над 60 000 за всяка група. Те често могат да влизат редовно в Испания, без да се нуждаят от визи.
Около половината от този брой е регистриран при мароканците, подали заявления предимно в Австрия, и при египтяните, повечето от които в Италия. По-малък брой гвинейци и котдивоарци са поискали убежище, предимно във Франция.
Въпреки че Германия е получила почти една трета от подадените молби за убежище, най-голям е делът на Кипър, следван от Австрия и Гърция, в сравнение с много по-малкото им население.
EUAA отбеляза, че Унгария - чието правителство се противопоставя на стремежа на ЕС за споделяне на отговорностите за пристигащите лица, търсещи убежище - е получила едва 30 молби за убежище през 2023 г.
Това вероятно се дължи на факта, че Унгария изисква от лицата, търсещи убежище, да направят "декларация за намерение в унгарското посолство в държава извън ЕС, преди да могат да влязат в страната", за да подадат молба, заяви тя.
Не всички молби, подадени в ЕС, се одобряват. ЕСАА заяви, че общият процент на признаване на молбите през миналата година е бил 43%, което е най-високият от 2016 г. насам - но резултатите са силно свързани с националността.
Сирийците и афганистанците често са получавали закрила -- съответно в 80 и 61 процента от случаите -- въпреки че статутът на тази закрила е бил различен.
През последните няколко години сирийците обикновено не са класифицирани като бежанци, а по-скоро получават субсидиарна закрила, която им позволява да останат, но с повече пречки за придобиване на гражданство или получаване на постоянно пребиваване.
За афганистанците статутът на бежанец като цяло се одобряваше, което отразяваше преследването, с което много от тях се сблъскват в страната си след 2021 г. под управлението на талибаните.
За турските граждани процентът на признаване на статут в ЕС е "значително" намалял от 2019 г. насам, съобщиха от EUAA, като само една четвърт от молбите са получили закрила.
