Русия активно се меси в Германия по отношение на предстоящите парламентарни избори. Тази позиция изказа зам.-директорът на германското разузнаване (BfW - Bundesamt für Verfassungsschutz) Томас Халденванг.
Според Халденваг целта на Москва е да повлияе на общественото мнение в ущърб на сегашната власт в Германия т.е. на Ангела Меркел. Той добави и, че BfW е забелязала "активни мерки" за действие от руска страна. Самата Меркел вече публично обяви, че е "възможно" по време на изборите в Германия да има кибератаки. Доста по-категорично се изказа Константин фон Ноц, говорител на Германската зелена партия: "Има реална опасност случилото се в САЩ да бъде повторено и в Германия", визирайки разгорялата се през последните две седмици дискусия отвъд Атлантика, че Русия е помагала на Доналд Тръмп да спечели изборите.
Сайтът "Политико" припомня, че през 2015 година в Германия е имало няколко кибератаки, които се счита, че са били политически мотивирани. През януари миналата година руски хакери успяха да пробият сайтовете на Бундестага и Бундесрата, както и личният сайт на Ангела Меркел, като официалното обяснение на хакерската група беше, че го е направила заради позицията на Берлин в подкрепа на Киев по отношение на украинската криза. По-късно през същата година хакерската група Fancy Bear, която нашумя с изкарването на бял свят на документи на Световната антидопингова агенция (WADA) с разрешения за различни световни спортни звезди да ползват забранени иначе препарати, успя да си осигури достъп до сървъри на Бундестага и този достъп е останал отворен в продължение на няколко месеца. През пролетта на тази година хакери опитаха да влязат в сървъри на Християндемократичния съюз, воден от Меркел, а от партията отказаха да коментират дали са успели и какви щети са нанесли.
По-рано този месец от германското разузнаване предупредиха, че е възможно информация, която е била открадната при всички тези атаки, да бъде разпространена публично преди изборите в Германия, за да бъдат дискредитирани определени политици. Официален Берлин смята, че Кремъл може да активира широка мрежа от "експерти", чрез които да повлияе в насока на подкрепа за антисистемни партии като крайнодясната "Алтернатива за Германия". Антибежанската партия "Пегида" пък директно сочи Русия за алтернатива на ЕС и САЩ.
Дори в сегашната власт на Германия има знакови фигури, които заемат изгодни за Русия позиции – бившият канцлер Герхард Шрьодер, който е част от социалдемократите и е един от директорите на газопровода "Северен поток", лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел, Матиас Платчек, който е председател на Германско-руския форум – група лобисти, защитаващи тезата, че Германия трябва да признае анексирането на Крим от Русия. В момента главен изпълнителен директор на "Северен поток" е Матиас Варниг, бивш офицер от ЩАЗИ, за когото се смята, че е работил с руския президент Владимир Путин в Дрезден, докато Путин е бил действащ агент на КГБ.
В проучване, направено през март тази година, 53% от живеещите в Западна Германия считат, че Русия е заплаха за страната, докато само 33% от живеещите в Източна Германия са на това мнение.
Мощта на пропагандната война
В Германия особено ярък пример за тласкане на общественото мнение в определена посока беше случаят с 13-годишната Лиза. Дъщеря на родители от руски произход, Лиза съобщи публично, че е била отвлечена и изнасилвана от мигранти в продължение на 30 часа. След проведено разследване от германската полиция се оказа, че Лиза лъже и че не е имала никакъв сексуален контакт. Докато обаче това бъде установено със сигурност, хиляди германци излязоха по улиците в подкрепа на Лиза и протестираха срещу „прикриването на случая“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков официално отрече Русия да е подклаждала страстите по случая и да го е използвала за поляризиране на общественото мнение в Германия.
