Русия отбелязва днес 20-годишнина от кървавото нападение в училище в Беслан, предадоха световните агенции. Терористи атакуваха на 1 септември 2004 г. училище в Беслан в руския Кавказ и взе намиращите се там ученици, учители и родители за заложници. Заложническата драма приключи на 3 септември със смъртта на 334 души, сред които 186 деца, което потресе цялата страна.
Руският президент Владимир Путин, който преди 20 години беше също така на власт, посети тази година на 20 август училището в Беслан. Това беше негова първа визита там. По време на нея той сравни масовото убийство отпреди 20 години с украинската военна офанзива в руската Курска област, припомня Франс прес.
Още: Краят на заложническата драма в Беслан
Ако трябва да се върнем към събитията от 1 септември 2004 г., то те протекоха по следния начин. В деня на началото на учебната година в Русия въоръжена група, съставена от чеченци и от ингуши влезе в Първо училите в Беслан в република Северна Осетия и взе за заложници над 1000 души. Кризата продължи над 50 часа. Хората бяха държани в жестоки условия, без вода. Някои от тях бяха екзекутирани.
На 3 септември 2004 г. отекнаха две експлозии във физкултурния салон на училището и това породи паника. Децата започнаха да бягат, а нападателите откриха огън по тях. Взривовете, чиито източник все още не е напълно установен, принудиха руските специални сили, обкръжили училището, да предприемат хаотична атака, която приключи с ужасяваща кървава баня - 334 убити, от които 186 деца, и над 750 ранени, обобщава Франс прес.
Още: В дни на катастрофи и атаки Путин винаги се крие: Каква огромна разлика със Зеленски!
Това е най-кървавият атентат в историята на Русия. Той бе извършен в момент на Втората чеченска война. В този конфликт в крайна сметка победиха руските сили срещу чеченските бунтовници. Руските сили обаче са обвинявани, че са избили десетки хиляди цивилни в Чечения, допълва Франс прес.
Атаката в Беслан бележи връх на жестокостите, извършени в рамките на двете чеченски войни (1994-1996 и 1999-2009).
Лошото управление на кризата в Беслан и почти пълната липса на преговори с нападателите породи протести, ръководени по-специално от Комитета на майките от Беслан. През 2005 г. протестиращите постигнаха успех по едно от исканията си - оставката на лидера на Северна Осетия Александър Дзасохов.
Още: ЕСПЧ: Русия е допуснала "сериозни недостатъци" при заложническата криза в Беслан
През 2017 г. Европейският съд по правата на човека обяви, че руските власти са взели недостатъчни мерки за превенция на нападението и ги упрекна за непропорционалното използване на сила по време на щурма на училището. Съдът осъди Москва да изплати над 3 милиона евро на 409 жалбоносители, сред които бивши заложници от Беслан и близки на жертвите.
Още: 15 години след терора в Беслан въпросите остават без отговори
Днес има възпоменателни церемонии за жертвите на трагедията отпреди две години. По време на една от тях оцелели от атаката бивши ученици се събират в двора на училището, подредени по класове и носещи портретите на техните убити съученици и на другите жертви. После оцелелите полагат цветя и поставят свещи в бившия физкултурен салон, който днес е мемориал за жертвите. Комитетът на майките от Беслан пък дава пресконференция днес.
Още: Путин посети Беслан след дълги години игнориране на терористичната атака (ВИДЕО)
По време на визитата си в Беслан на 20 август Путин направи изключително нелепо сравнение между случилото се преди 20 години и войната в Украйна. "Точно както ние се борихме срещу терористите, ние трябва днес да се борим срещу онези, които извършват престъпления в Курска област и в Донбас", каза той, като отново поде темата за "денацификацията" на Украйна.
