Анкара и Москва стартираха по-тясно сътрудничество, след като преодоляха сериозен разрив през 2015 г. след свалянето на руски изтребител.
На фона на пристигналата от Русия в Турция система за противоракетна отбрана в сделка, която разгневи САЩ, тук става дума за последствията и възстановяването на двустранните отношения, пише Антоанет Шалаби-Муала в анализ за „Франс прес“, преведен от БГНЕС. Ето какво се казва в текста":
„Нож в гърба“
През ноември 2015 г. два турски военни самолета свалиха руски военен самолет над границата Турция-Сирия, което доведе до смъртта на пилот.
Русия отхвърли твърдението на Турция, че самолетът, изпратен в подкрепа на борбата на сирийския режим срещу бунтовниците, се е отклонил към турското въздушно пространство.
Президентът Владимир Путин заби "нож в гърба", като Москва обяви множество икономически санкции срещу Анкара, включително върху селското стопанство, туризма и строителството.
Турция съжалява
Има размразяване в края на юни 2016 г., когато президентът Реджеп Тайип Ердоган изрази съжаление за инцидента и призова за по-приятелски връзки.
Кремъл каза, че също съжалява.
След първото телефонно обаждане след инцидента Путин обяви край на забраните за туризъм и нормализиране на търговските връзки.
Следващият месец той бе сред първите международни лидери, които предложиха подкрепа на Ердоган след неуспешния държавен преврат.
Напред с газопровода
През август 2016 г. двамата лидери се срещнаха в Санкт Петербург, като Путин каза, че след което техните страни са "преживели един много сложен момент", искат да преодолеят своите "трудности".
През октомври Русия и Турция подписаха споразумение за изграждане на газопровода „Турски поток“, който ще изпомпва руски газ под турските води в Черно море към Европа.
Строителството започна през март 2017 година.
Заедно за Сирия
През януари 2017 г. Русия, Турция и Иран започнаха преговори в Астана, Казахстан, за прекратяване на сирийския конфликт.
Той е встрани от Съединените щати, с които и двете имат напрегнати отношения.
Няколко кръга доведоха до съгласие за четири "деескалационни" зони в Сирия, което доведе до намаляване на насилието в някои области.
Въпреки че Русия подкрепя режима, а Турция стои зад бунтовниците, те изграждат силно сътрудничество за Сирия.
„Най-важен партньор“
През март 2017 г. Путин и Ердоган обявиха "нормализиране" на отношенията. "Ние считаме Турция за наш най-важен партньор", каза Путин.
Те подписаха нов план за икономическо сътрудничество и се ангажираха да продължат сътрудничеството, по-специално в борбата срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД), действаща в Сирия.
В края на май Путин нареди отмяна на повечето останали санкции срещу Турция.
Руската отбранителна система
През септември 2017 г. Турция подписа споразумение с Русия за закупуване на нейната система за противоракетна отбрана С-400, първата голяма покупка на оръжие от Москва.
Това породи загриженост у съюзниците на Анкара във военния алианс на НАТО.
През декември Русия обяви, че преговорите са приключили, с доставка, насрочена за 2019 година.
Споразумение за ядрена централа
През април 2018 г. двамата президенти започнаха изграждането на първата атомна електроцентрала в Турция, която ще бъде построена от руското държавно атомно-енергийно предприятие „Росатом“.
Очаква се атомната електроцентрала „Аккую“ да започне да функционира до 2023 г.
Нова сделка за Сирия
През септември 2018 г. те се съгласиха да създадат "демилитаризирана зона" около сирийския регион Идлиб в опит да избегнат военни нападения срещу последния бунтовнически и джихадистки бастион в страната.
Сирийските сили и техните руски съюзници обаче засилиха ударите в зоните от април 2019 г.
Съвместно производство за отбрана
През май 2019 г. Ердоган заяви, че Турция и Русия ще произвеждат съвместно следващо поколение отбранителни системи С-500.
Няма абсолютно никакъв шанс да се откажем от покупката на С-400, добави той, след като Вашингтон заплаши със санкции, ако сделката се състои.
