В руския град Курск, на няколко десетки мили от сърцето на сраженията, изненадващият удар на Украйна в Русия не се вижда дори като дим на хоризонта. Но белезите от неговото въздействие е невъзможно да бъдат пропуснати. Това пише в репортаж от мястото The New York Times.
Още: 2500 руски войници на ръба на обкръжението: Какво подготвя ВСУ в Курск
Повече от 130 000 души, според руските власти, са избягали от граничните райони или са били евакуирани от тях, откакто украинските сили започнаха нахлуването си на 6 август. Много от тях са се озовали в тази регионална столица, град с около половин милион души население. Хората чакат на дълги опашки за помощ с настаняване и други основни нужди като одеяла. Те се блъскаха за позиция и понякога се пререждаха, но не помръднаха, дори когато сирените завиха, предупреждавайки за потенциална атака с дрон или ракета.
Хора издирват изчезналите си близки
Много хора носеха плакати, търсещи информация за близки, които са живели на пътя на украинското нахлуване. Сред тях е и 36-годишната Любов Прилуцкая, жителка на Курск, която е загубила връзка с родителите си в Суджа, град на десетина километра от границата, който Украйна сега твърди, че контролира напълно. „Те не искаха да си тръгват“, каза тя. "А после беше твърде късно", добавя Любов.
Други са избягали, казва Прилуцкая, защото „сами са напуснали територията“, преди каквото и да е официално предупреждение или помощ за евакуация. Тя научила за надвисналата опасност за родителите си едва когато един от съседите им се обадил и попитал дали знае къде да отседне в Курск. „Защо ръководителите не реагираха?“ – попита тя. „Защо не казаха на хората?“, недоумява Прилуцкая.
Още: "Влошава се ситуацията с ядрената безопасност в Запорожие": МААЕ след удар с дрон край централата
Много от избягалите от граничните райони разказаха за шока и объркването, с които са се сблъскали. 41-годишната Алеся Торба от Касачя Локня, село близо до Суджа, каза, че на 5 август „започна такъв обстрел, че вече не можеше да се остане“. Нейната 18-годишна дъщеря, Албина, е родила предишния ден момиче, Соня, след като е била откарана в Курск с линейка. Самата Торба напуска в деня, в който започва нахлуването; тя вижда пожари и разбити коли по пътя. Баба й, чичо й и леля й все още са в селото и нямат връзка, заедно с нейните кучета, котки и кокошки. „Вероятно няма да има към какво да се връщам“, казва тя.
„Просто е непоносимо“, казва и Людмила Брахмова. 66-годишната жена е евакуирана от Суджа от армията на 7 август заедно със сина си Николай, 43-годишен, ветеран с увреждания от Втората чеченска война. „Не разбирам защо има толкова много омраза. Не изпитвам омраза към никоя нация и всички са равни“, казва тя. "Всички искаме да живеем", добавя Брахмова.
"Много хора все още не разбират какво се случва"
Отделни хора и организации в Курск се опитват да помогнат с наплива от напускащи. Наталия Чуликова, директор на Дом на добрите дела, местна благотворителна организация, каза, че 15 000 семейства са преминали през вратите му. „Имаме нужда от храна, наистина се нуждаем от нея“, каза тя. „И всеки иска възглавници“, добави тя. „Те избягаха от домовете си без да вземат нищо“, добави Чуликова.
Още: Украйна разрушава ключови мостове в Курск: Какво означава това за Русия?
Иван Круйтиково, който каза, че е служил четири месеца в руска частна армия близо до Херсон в Южна Украйна, е превърнал своя боксов клуб в Курск във временен подслон. Той е очаквал подобно нападение повече от година - и добави: „Много хора все още не разбират общата сериозност на случващото се. „Много хора пренебрегват ситуацията около тях и смятат, че ще ги подмине. Но ние вече го преживяваме от първа ръка“, казва той.
Гняв към свои и чужди
С всичките коли, дошли от граничните райони, сега трафикът в Курск е по-гъст и във въздуха сякаш витае гняв. Част от него е насочен към Министерството на отбраната и местните власти, които бяха обвинени, че не са успели да предотвратят нахлуването или да реагират по-бързо на него. „Групи хора се борят за власт и това силно пречи на работата“, смята Прилуцкая.
Някои от тях пък насочиха недоволството си към контролираните от държавата медии, които признаха за граничните боеве, но показаха сравнително малко от случилото се. „Какво четем и какво показват по телевизията? Изобщо няма прилики“, казва Торба.
Още: Зеленски: Укрепваме позициите си в Курск (ВИДЕО)
Много руснаци пък са гневни на украинците. „Не трябва да има мирни преговори“, казва жена от област Рийски, на около 3 километра от границата, която от страх от репресии посочва само първото си име – Татяна. „Сега трябва да отидем в Киев“, добавя тя за руските сили.
„Представете си колко хора ще има, които са загубили всичко“, казва Круйтиков, бивш войник, мислейки за перспективите на войната. „И врагът също трябва да бъде уважаван - колко останаха без баща, без брат? Ще бъде много трудно да измием тази омраза”, категоричен е той.
